60% от внесените лекарства се връщат обратно в ЕС

Около 60% от внесените у нас лекарства на стойност около 2 млрд. лв. се връщат обратно като реекспорт в ЕС, а две трети от фирмите износителки не уведомяват за това Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). За това алармираха вчера от пациентската асоциация "Хипофиза". Те се позовават на данни, изискани по Закона за достъп до информация от ИАЛ, КЗК, Агенция "Митници", НАП и НСИ. От справката на НЗОК става ясно, че по отношение на събирането на данни за плащаните лекарства и изписаните по протокол цари пълна какофония. Обобщената информация е за периода януари-септември 2017 г. Контролните институции, които трябва да противодействат на паралелния износ, разполагат с противоречива информация, събирането на която отнема месец и това ги прави безпомощни пред реекспорта, заради който стотици лекарства липсват от аптеките, заяви Ваня Добрева от "Хипофиза".
По данни на НСИ и митниците вносът на лекарства от ЕС за 2016 г. възлиза на 1,9 млрд. лв., а износът за ЕС е 1,1 млрд. лв. Общо износът на лекарства и за други държави пък възлиза на близо 1,5 млрд. лв.
Добрева обясни, че и в момента получават множество оплаквания от пациенти, които не могат да открият лекарствата си в аптеките. Някои от липсващите медикаменти за диабет, ревматологични, онкологични заболявания, лекарства за трансплантирани пациенти, се оказват сред 15-те най-изнасяни, по данни на ИАЛ. Организацията е поискала от здравната каса информация за плащанията за тези 15 лекарства и е установила случаи, в които броят на опаковките според заверените протоколи от аптеките е повече от броя на платените от НЗОК, както и обратното - касата е платила опаковки, за които насреща няма протоколи. По принцип, когато броят отпуснати с протоколи медикаменти надвишава платените от здравната каса, се смята, че става въпрос за паралелен износ. В получената по ЗДОИ справка от НЗОК обаче се наблюдават разлики от десетки пъти между изписаното по протоколи и платеното от касата, каза Добрева и допълни, че е възможно да има и допусната грешка.
Най-фрапиращите разлики в данните на НЗОК са при препарата за трансплантирани пациенти CellCept, където са отчетени 857 423 броя опаковки според протоколите от аптеките, а здравната каса е платила 6772 опаковки. При дефицитното лекарство за диабет Trajenta отпуснатите по протокол опаковки са 10 188, докато платените от НЗОК - 9327. Отпуснатите опаковки по протоколи от лекарствата за ревматоиден артрит RoActemra и Humira също надвишават значително от платените от здравната каса. В данните на касата се наблюдава и обратната тенденция - плащала е за лекарства, за които няма заверени протоколи от аптеките, какъвто е случаят с лекарството за диабет Humalog.
От данните става ясно и че две трети от фирмите износители на медикаменти не спазват изискването предварително да декларират експорта в Изпълнителната агенция по лекарствата. В момента в ИАЛ са декларирали 33 фирми, докато пред НАП са 91. Сред нарушителите е и скандалната фирма "Чирита", нашумяла покрай декемврийската акция на ДАНС и прокуратурата срещу организирана престъпна група за паралелен износ на животоспасяващи онкомедикаменти. Тогава правителството обеща да въведе спешни мерки, за да не се повтаря това, а при необходимост да забрани и експорта на някои лекарства.
По-скоро се имитира борба с явлението реекспорт на лекарства, без обаче да се засяга същността, коментира Стойчо Кацаров от УС на Центъра за защита правата в здравеопазването.