Шeл человек...

Докато чаках Новата, се обърнах назад - и чух собствения си вътрешен глас: Върви, не стой... И тръгнах - напред ли вървях, назад ли - не питах и си казах: Накъдето ти виждат очите...
Имаше преди години в моя край една много популярна песен, сътворена от моя съгражданин Димитър Янев. В нея се разказваше за Никола Калъпчиев, една героична легенда в Пиринско. А в песента си моят приятел Димитър Янев - един последен мохикан на фолклора, казваше: "Имала майка едно ми чедо - Никола..." Друг мой земляк - Славе Македонски, когато чуеше тази песен, отсичаше: "Бездарна работа..." А Димитър Янев разпъваше акордеона, пееше с пълно гърло и което бе най-хубавото - народът му пригласяше. И песента му се превръщаше в народна... Славе, скитащият писател, хвана далечна посока и след време кацнал на Северния полюс. Попитали го сибиряците: "Кой си ти?", а той отговорил в типично байганьовски стил: "Българин..." И в този миг руските сибиряци запели: "Имала майка едно ми чедо - Никола..." Славе се вцепенил от изненада. И решава да ми прати телеграма, в която казва, че признава Димитър Янев за гениален. На Северния полюс сибиряците му изпели песента за Никола... Славе беше ревнив към славата, затова опитваше с какво ли не да й привлече вниманието, но не успя.
Тук искам да отворя една скоба. Ще кажа, че Славе Македонски е български писател. Неговото "Щуро племе" е в книжния ни фонд. И нищо чудно времето да го наложи, да го извика на живот. Защото щенията на моя земляк да усети вкуса на славата бяха патологични. Това стана причина дори да си подлее сам вода и да го изключат от Съюза на българските писатели в етапа, в който трябваше да бъде лекуван, а не линчуван. Нищо чудно славата да каже: "Ела, Славе..."
Та вървя сега и си спомням, че в пътеписите си моят талантлив земляк казваше за себе си, потъвайки в северните снегове: "Шeл человек..." Искам да посрещна Новата година там - на Северния полюс. И аз да чуя песента за пиринската легенда: "Имала майка едно ми чедо..." Защото песента не признава граници, малък е светът за нея, а моят порив я следва и сам на себе си казвам: Върви, не стой. В "шeл человек" има голям смисъл...