Фикус в стаята

Какви точно са приоритетите на страната ни за прословутото българско европреседателство? На правителството основна мисия май е да не показва на чужденците, че в България има недоволни, протестиращи и бедни. Затова всяка форма на недоволство и всяко престъпление вече се тълкуват като саботаж на великото българско домакинство на още по-великия международен форум. В социалните мрежи валят предположения, че за една госпожа министър приоритет е да търси достатъчно цветни костюмчетата, с които да си прави снимки край кацащите самолети. За друга пък мисия номер едно била да се свети името премиерско - жената отсега си търсела нов пост за след шест месеца.
Обаче какво целим като държава-домакин на Съвета на ЕС, това потъна в някакви витиевати изречения, които така и не убедиха обикновения гражданин в смисъла от цялата патаклама. След последния КСНС Корнелия Нинова се оплака как в документите пишело, че при председателството, обсъждайки общата отбранителна политика, България ще бъде "безпристрастен посредник в разговорите". Къде замина гербаджийското самочувствие? Нима България за пореден път само ще седи тихо и ще кима в опит да се хареса на този или онзи? Какво ни пречи да сме активни, да предлагаме, да обсъждаме и отстояваме себе си? "Защитник на общата позиция на съвета" - дотам ли се изчерпва визионерството на управляващите? Не може ли ние да бъдем мотора на важни политики и решения? Къде загубихме онзи горд и непримирим български дух? Кога точно станахме послушни кученца с неясен господар?
Дъним се по безброй параграфи, пропадаме в десетки класации... Нима това е причината Бойко Борисов и министрите му да се скатават в ъгъла, опитвайки се да минат за фикуса в стаята? Време е за активност, а не за пасивност. По възможност смислена, а не опираща само до снимки и потупване по рамото.