Краят на общинското в Общинска банка

Общинската банка на София вече не е общинска. Преди няколко дни финансовата институция премина изцяло в частни ръце, като процедурата по продажбата бе съпътствана с разногласи и съмнения. Така най-накрая се осъществи поредното намерение банката да се продаде след неколкократни опити през последните няколко години.
Последната процедура бе открита през юли от Столичния общински съвет с мотива, че това е максимално благоприятният момент за приватизация на банката, която може да се похвали с повишен кредитен рейтинг и стабилност. Според управляващите от ГЕРБ трезорът ще може да бъде продаден на максимално висока цена, а очакванията бяха тя да надмине обявените от общината 45,65 млн. лв. Противно на заявените от управляващите очаквания, се появи само един купувач, който предложи едва 300 хиляди лева над обявената минимална цена. Така че съпътстващи фанфари липсваха. Точно два месеца след официални старт на процедурата по продажба се оказа, че само неизвестният фонд от Лихтенщайн

"Новито опортюнитис"

е проявил интерес към Общинска банка. А още преди да получи изобщо одобрение като купувач, кандидатът побърза да подаде уведомление в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за намерение за придобиване на банката.
От общината също не се забавиха - малко преди Коледа Столичният общински съвет взе решение за продажбата на своите 67,65% от Общинска банка на "Новито опортюнитис", 20-тина дни по-късно БНБ обяви, че я одобрява, а още на следващия ден - 12 януари, Столичната община сключи договора с мистериозния купувач от Лихтенщайн. Позволението на БНБ все пак разкри някои неясноти около собствеността на фонда. Оказа се, че основен участник в сделката е българската петролна компания "Инса ойл", която е осигурила финансирането от 46 млн. лв. Преди няколко месеца лихтенщайнският фонд е емитирал дялови книжа, които са били закупени от "Инса ойл" с цел покупката на Общинска банка. Собственик на "Инса Ойл" е пловдивският бизнесмен Георги Самуилов, чиято дейност започва от "Мултигруп". Въпреки това собствеността на лихтенщайнски фонд остава все още неясна.

Началото

Точно преди 22 години едва ли някой е очаквал, че съдбата на банката ще се свързва с драматични събития, обрати, съдебни конфликти и спорове за контрол. Решението за учредяването на Общинска банка е взето през 1996 г. по времето на кмета Александър Янчулев, но тя става факт при следващия кмет - Стефан Софиянски.
Основният дял от 67% от нея принадлежи на Столичната община, а около 26% - на общинските фирми "Пътища и съоръжения", "ВиК" и "Софинвест". Няколко общини и други акционери държат едва 7% от акциите. Първият прелом в историята на трезора става едва година по-късно, когато по време на Общо събрание представителите на общината - кметът Стефан Софиянски и председателят на СОС Антоан Николов, дават съгласието си важните решения за управлението на банката да се вземат с мнозинство от три четвърти, вместо с две трети. С тази промяна в устава мажоритарният дял, необходим за вземането на решенията, е увеличен на 75%. Стъпката не буди подозрения за бъдещи неприятности, но хвърленото тогава камъче, продължава да предизвиква вълнение в управлението и съдбата на финансовата институция до днес. Години по-късно възникват и съмнения, че Софиянски и Николов не са имали мандат и решението на Общото събрание всъщност е нищожно. Съмненията обаче не пречат да се стигне до катаклизмите, свързани с контрола върху банката няколко години по-късно.
Междувременно през 2001-2002 г. общинските фирми "Пътища и съоръжения" и "ВиК" прехвърлят дяловете си в банката на четири частни дружества. Тази скрита приватизация на 26,37 процента става ясна едва през 2005 г., когато СОС прави опит да промени състава на Управителния и Надзорния съвет на банката. Няколко дни по-рано пакетът акции е продаден на фирми, близки до бизнесмена Христо Ковачки, за 30 млн. лева. Когато се проваля гласуването на Общото събрание, общината най-накрая разбира, че е изгубила контрола си върху банката, защото процентът й от дялове не й осигурява нужния брой гласове за вземане на решенията. Миноритарният собственик блокира с квотата си всяко решение на общината заради онова позабравено действие на Софиянски и Николов няколко години по-рано.

Връщане на контрола

Следва времето на опитите на общината да продаде банката. През 2009 г. самият Ковачки предлага да си продаде дяловете срещу 100 млн. лева. Две години по-късно са направени първите сериозни опити на общината да си върне контрола върху трезора. С неуспех обаче приключва намерението да се промени уставът и решенията отново да се вземат с квалифицирано мнозинство, а не с обикновено, както и да се смени съставът на Надзорния съвет.
Едва в края на 2011 г. Cтoличнaтa oбщинa успя да си върне контрола върху Общинска банка, след като БHБ лишава oт пpaвo нa глac в Общoтo cъбpaниe фиpмите-акционери, приближени на Кoвaчки. Общината се възползва, като веднага променя устава и решенията можеха вече да се взeмaт caмo c глacoвeтe от нейния дял.
Cмeнeни са и двaмa oт члeнoвeтe нa Haдзopния cъвeт нa бaнката. От този момент започват съдебните спорове, които продължават и до днес. Именно съдебният спор бе изтъкнат като основна причина общината да се откаже от продажба на банката през 2014 г. Тогава беше нает консултант, който да направи оценка на общинските акции, както и да намери частен инвеститор. Консултантът "Камбуров и съдружници - Грант Торнтон - Транзакта" обаче не можа да оцени риска заради висящия съдебен спор между Столичната община и Христо Ковачки и затова общинският съвет реши да прекрати продажбата.

Несъгласие

Три години по-късно обаче същата причина не бе достатъчна, за да спре процедурата по продажба на банката. Този път управляващите СОС от ГЕРБ пренебрегнаха неприключилите съдебни дела и настояха Общинска банка да бъде продадена. Фирмите на Ковачки още се борят срещу заповедта на БНБ, с която общината успя да си върне контрола над банката през 2011 г. Сега делото е във Върховния административен съд.
Именно висящият съдебен спор бе една от причините и общинските съветници от БСП да настояват за отлагане на процедурата за продажба. "Всички знаем, че цената на банката пада заради делата", категорична бе пред ДУМА Милка Христова, съветник от левицата и юрист. Тя също изрази недоумението си как един и същи консултант в рамките на 3 години оценява по различен начин значението на висящите дела.
"Скандален бе и начинът, по който бе направена оценката за продажната цена на банката. Методиката остана скрита за нас, лишиха ни от възможността да разберем дали тя отговаря на пазарните условия", коментира още Христова. Според нея вместо да се постави ограничението евентуалните кандидати за купувачи да бъдат само банкови институции, накрая са се допуснали и фондове и то само в рамките на Европейската икономическа общност. "Така се лишихме от кандидати от САЩ, Китай и Русия и предрешихме избора", смята още Милка Христова. Тя припомни, че и самият вносител на предложението за продажбата - Трайчо Трайков от Реформаторския блок, накрая се е въздържал при гласуването на решението банката да бъде продадена на фонда. От БСП са категорични, че продажбата не е била належаща и е било по-добре да се изчака, за да се получи по-висока цена при вече завършени съдебни дела. Социалистите поддържат позицията, че няма как да се постигне добра цена при липса на конкуренция.
Сделката обаче вече е факт и до дни ще приключи с изплащането на цялата сума от купувача и прехвърлянето на акциите. Сега сме в очакване каква друга общинска собственост ще предложат от ГЕРБ да се извади на тезгяха и кой ще спечели и загуби от сделката.



Бившият кмет Софиянски