Неуважение

Бойко Борисов продължава с тъпо упорство да показва на народните представители, че хич не му пука от демократичните и парламентарните писани и неписани закони. За височайшата му особа присъствието в НС е загуба на време. По-приятно е да си седиш спокойно пред телевизора, отколкото да се обясняваш за издънките си публично.
Безразличието на Борисов към институцията, която кове законите, е ясен показател как се случват нещата в държава, контролирана от ГЕРБ - едно или няколко лица правят каквото им скимне, чувствайки се безнаказани и всемогъщи. А партийните послушковци с готовност застават на амбразурата в опит да защитят Борисов, видимо без да си дават сметка, че неуважението към парламента е неуважение и към тях.
Премиерът не е чак толкова зает, че да прескочи този важен дебат. Все пак един вот на недоверие е възможност правителството му да падне. Би трябвало да му пука какво ще се каже в пленарната зала. Мачът видимо е с предизвестен край. Негласно е ясно как ГЕРБ са си осигурили подкрепа - знаем кога млъкват коалиционните им патриоти, информирани сме и от интересите на единайсетте гласа, следващи волята на бизнес патерицата гербаджийска... Имаше ли изненадани, че малцината, явили се министри, ще се втурнат да венцеславят минималните си управленски усилия? Вместо поне за миг да изглеждат вглъбени и готови да чуват, вицепремиери си разказваха смешки, докато ехидно и високомерно зяпаха опозицията.
Имало е времена, в които понятието парламентарен дебат е било изпълнено със смисъл. Сега сравнението с цирк е обидно за онези, които дават всичко от себе си, за да удовлетворят публиката. Дебатът в НС твърде често е принизяван до махленска свада и лични нападки. Това неуважение трябва да спре. Министри и премиери трябва да се научат, че са отговорни - към колегите и избирателите си. Че и към бъдещите поколения.