Седемглава ламя с корони показват в НИМ

След реставрация в Националния исторически музей вече може да бъде видяна каменна пластика с изображение на седемглава ламя с корони от ХIX век. Плочата е била част от външната украса на черквата "Св. Атанасий" в с. Белополяне, Ивайловградско. Постъпила е за реставрация в НИМ и след приключване на възстановителните работи временно е изложена в музея, научи ДУМА от неговата директорка доц. д-р Бони Петрунова.
"Св. Атанасий" в с. Белополяне е построена 1838 г. и е забележителен представител на възрожденската култова архитектура от първата половина на XIX век. Постройката е типична трикорабна едноапсидна псевдобазилика с петоъгълна кула-камбанария и богата релефна пластика по външните стени. Интерес представлява и интериорът на църквата, който е оригинален със своята двуетажна галерия. Иконите на иконостаса имат висока художествена стойност, като сред най-ценните са две поклоннически икони, донесени чак от Божи гроб в Ерусалим.
Изработването на изключителната каменна пластика с изображение на седемглава ламя се отнася към XIX век, като произходът й засега не е установен. Към момента съществуват поне две теории за нейната символика. Едната е свързана с библейското възприятие на сатаната, в образ на седемглава ламя със седем рога - олицетворение на злото и тъмните сили. Другата теория има и конкретни археологически аналогии от района на Ивайловград. През 2014 г. в "Мраморния град", както са наричали още средновековната крепост Лютица, е открита луксозна бронзова шпора с позлата и стъклена паста, върху която са изобразени седем глави на лами. Шпората е била част от военна екипировка на конник, участвал в атаката срещу Лютица в края на XIII век. През 1274 г. между Константинопол и Рим е сключена уния за приемане на "Свето причастие", като част от православния ритуал. В руините на Лютица, в обгорелите пластове на историята се откриват сребърни монети на същите тези латински първенци, опустошавали българските земи в края на XIII век. В други жития латинците са били оприличавани директно със сатаната. По този начин в народната памет на Тракия е останал образът на седемглавата ламя с корони, които носят и характеристиките на западните корони, с остри като лъчи върхове. Корони, посветени на седемте латински императори, коронясани в Константинопол и нанесли безброй щети на Балканите.