Калкулатори на детски сърца

Детската кардиология в София може да затвори врати до края на март, ако не се намерят средства за назначаване на 20 медицински сестри.
Боже, каква е тази държава! Няма пари за 20 медицински сестри и поради тази причина над 300 деца, които всяка година се нуждаят от хирургично лечение в кардиологията, са обречени на смърт. А властта иска печалби. Иска детската кардиология да изкарва пари. Да се чува звън на монети. Калкулатори ли сте, защото е ясно, че не сте хора!
От кого иска да печели тази власт? От обърканите и изплашени до смърт родители? От страдащите деца? С икономии на детски сърца ли ще решите проблемите с вечно нестигащите пари в бюджета? Сигурно ще заревете, че в Здравната каса има огромни дупки. Откъде ще ги запълните? От срязаните малки гърди на онези дребни същества, които се борят за живот? Живот, който вие им отказвате днес и сега? Нещастници сте!
Сега да очакваме детските ни кардиохирурзи да поемат към Англия и Германия, към престижни кардиоклиники. Ще ги глътнат като топъл хляб. Не стига, че ни останаха малко тук, в България, но искаме и тях да прогоним. Не се притеснявайте, ще отидат в Германия, ще получават не по 5000 лв., а по 50 000 евро на месец. И ошашавени родители ще окупират Фонда за лечение на деца, защото ще искат болните им мъници да се лекуват в чужбина, при нашите лекари. Колцина ще се вредят?
Мой приятел успя. Намери познат, работещ в Германия, направиха му осигуровки, оперираха го без пари. Спасиха го. Но какво ще стане с тези стотици деца, които всяка година се нуждаят от грижите на специалистите в детската кардиохирургия? На тях и на родителите им как ще обясните, че болницата няма приходи, защото случаите са с тежка патология, продължителен престой, многоетапно и комбинирано лечение... Дрънканици!
Човешки животи са това бе, хора! Малки човешки животи! Още не са вдишали както трябва отровния ви въздух, не сте ги оплели в простотиите си и искате да ги убиете. Засрамете се! Господ и детските ангели ви гледат отгоре... От тях ще трябва да искате прошка някой ден.

Вера ПЕТРОВА,
София