Болници на ръба

Болницата в Нова Загора е на тезгяха, ще бъде приватизирана. Врачанският кмет пък иска държавата да поеме ангажимента за областната болница. Старозагорската след всички възможни експерименти на няколко ГЕРБ-аджийски министри е пред фалит. Съдбата на Ловешката е подобна. 10-15 или 20 общински болници са пред фалит, другите едва се крепят. Излиза, че повечето от болниците, освен частните, разбира се, са собствености и имоти в тежест на стопаните си. Граничи с абсурда, защото българският народ става все по-стар и все по-болен, все по-често има нужда от здравни грижи и медицински услуги. Но на кого му пука? Ако на някого му пукаше, щеше да се погрижи за профилактика поне.
Изготвят се на конвейер медицински стандарти, нива на компетентност, налагат се лимити и какво ли още не. МЗ бълва на ангро оздравителни планове с обещание до половин-една година да бъдат стабилизирани нестабилните лечебни заведения. Надзорът на НЗОК умува какви ли не мурафети, за да ограничи харчовете, а те въпреки ограниченията - растат ли растат. Просто е - едно лечебно заведение не е бакалия - като поорежеш от персонала и харчовете, да излезеш поне на нула.
Наближава времето, когато МЗ ще представи поредната си Национална здравна карта. Надали някой очаква тя да е различна от досегашните, но знае ли човек? А и да е добра, каква е гаранцията, че следващият министър няма да я отмени? На всичкото отгоре си имаме и обещание от здравния министър, че от догодина ще има нов модел на финансиране на здравеопазването.
Какво пък? Винаги може да е и по-зле.
Да му мислят болните.