И учените са против болниците да са търговски дружества

Лечебните заведения да не са търговски дружества, да се промени механизмът на плащане по клиничните пътеки, както и да бъде регламентирано доплащането, щом го има, а не както е сега, без регламент. Болниците да бъдат пререгистрирани по нарочен закон или по Закона за здравето. Публичните средства да се използват за публично здравеопазване, а частните средства - за частни лечебни заведения. Това са част от предложенията на учените, заяви акад. Дамян Дамянов, зам.-председател на БАН, при откриването на дискусията: "Финансиране на болничната помощ в България", организирана от отделение "Медицински науки" на БАН, секция "Медицински науки" на Съюза на учените в България и  Националната инициатива "Единение". Учените настояват и за дългосрочен, поне 10-годишен, консенсус в здравеопазването. В момента лекарите до 35 г. са 11,6%, а над 65 г. са 15,2%. Във Видин и Кърджали няма нито един уролог.
Докато в ЕС 70% от средствата за здраве идват от обществените фондове, то у нас за медицинска помощ пациентите доплащат 46 до 48%, подчерта д-р Мими Виткова. Тя е категорична, че е необходимо да се подходи отговорно и към безконтролната смяна на болнични директори. Според нея не е нормално да се оптимизират държавни болници само със съкращаване на легла, персонал и разходи.  
НЗОК да сключва договори със стратегически лечебни заведения, предлага експертът д-р Страшимир Генев.
В България частните болници са 131 - 38% от лечебните заведения в страната, докато в развитите държави частните болници са 7-8%. Акад. Дамянов припомни, че университетските болници у нас вече са 37, а би трябвало да са не повече от 6-8. През 1989 г. болниците, в това число санаториуми, диспансери и др., са 262 и по препоръка на Световната банка трябвало да бъдат намалени до 80-100, но в момента са 345.