Кога ще ни дойде акълът?

Румен ПОПОВ,
контраадмирал о.з.

По образ и подобие на древните агора и сенат, и ние си имаме днес парламент. Народно събрание. Ние, гражданите на републиката, не без помощта на "партийни активисти" и бизнесмени, изпращаме своите избраници да творят закони и в съгласие с тях да градим държавата. Не е трудно българският гражданин да установи, че в това заведение, наречено Народно събрание, много повече се "парларе" и много малко се твори.
Казват, че един римски император пожелал да ограничи многословието на сенаторите и наредил, когато излизат на трибуната, да произнасят речите си на един крак. Руският император Петър І Велики забелязал, че полуграмотните сенатори четат речи, написани от техните секретари. За да прекрати тази практика, издал указ, който забранявал на сенаторите "да говорят по писано, за да се вижда глупостта им". Столетия по-късно голяма част от нашите депутати илюстрират правотата и на римския, и на руския император.
Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов всеки ден пространно обяснява правата политика на своята партия. Той винаги е притежател на ненакърнимата истина и никой друг няма досег до нея. Застава на трибуната интелектуалният колос Спас Гърневски и громи. Методи Андреев, Антон Тодоров, Цветя Караянчева - все с категоричност на последни инстанции. Гражданинът на България се изкушава да завиди на Тома Биков за лекотата и усмивката, с които оборва всеки по всички въпроси, щом не са продукт на неговата парламентарна група.
Понякога реч държи и г-н "Воля", пардон Марешки - не е ясно за какво хортува, но трибуната е заета. Много рядко там застава Той. Когато са Му написали речта, бързо нечленоразделно я изкаканизва и с уверена и отегчена стъпка сяда на отреденото му от народната любов място. Много по-колоритни са неписаните му речи, в които начало и край менят местата си постоянно. Б.Б. е непоколебим в единствената истина за деня. Вчера тя е била противоположна, утре не се знае. Но това няма значение и за парламента, и за тези, които слушат и записват мъдростите Му.
Понякога избирателят се изкушава да погледне зад трибуната, за да види дали говорещите спазват мъдрите укази на императорите - дали стоят на един крак и дали говорят "не по писано". И тогава вижда, че изобщо не стоят на крака, а висят в пространството. Че са кукли на конци, които жестикулират и говорят, без значение "по писано" или не, Неговите слова и играят кукления театър под ловките Му пръсти.
И гражданинът разбира колко е грозен нашият парламент и колко много прави той, щото животът на българина да е нито лек, нито щастлив. Тези тъжни изводи правят съвсем неразбираем нашия повтарящ се многократно избор на народни избраници. Не е ли време да ни "дойде акълът"?