Разкостване

Обявяването на песента, с която България ще бъде представена на "Евровизия 2018", по абсурдна родна традиция предизвика истинско цунами от коментари. Изказвания на новоизлюпени експерти и (псевдо)разбирачи с опит заляха както малкия екран, така и социалните мрежи. Разнополюсните мнения за "Bones" ("Кости") варират от "много силна и различна", през "боза", до "не струва" и т.н. Мнозина самонадеяно решиха, че са компетентни да се произнесат по въпроса, а някои направо раздаваха (не)заслужени присъди и с вещината на същински последователи на Нострадамус предричаха бъдещето на парчето. С една дума - разкостиха го.
Надали в някоя друга страна от всичките 42 участващи в тазгодишната песенна надпревара може да се намери аналог на негативните реакции за собствената композиция, с които от години е придружено родното представяне на конкурса. Скандали за манипулиран вот, когато зрителите (уж) избираха с есемеси нашия пратеник на "Евровизия", призивите Краси Аврамов доброволно да се откаже от илюзията да покори една от най-престижните европейски музикални сцени, както и упреците, че Кристиан Костов говори български с руски акцент, са само малка част от пъстроцветната палитра, с която повече от десетилетие създаваме картината на родните напъни да "родим" бленувания победител в състезанието.
Няма ли най-после да се научим на търпение, позитивна нагласа и вяра?! Особено когато от нас самите - 7-милионното народонаселение на държавата ни, нищо не зависи. И оттук нататък нелеката задача и голямата отговорност за представянето на песента в Лисабон са поверени на петимата изпълнители и екипа им. Вместо неоправданият негативизъм като прокоба да тегне върху предстоящото промотиране на парчето, нека поне веднъж да потиснем нихилизма си и добронамерено да подкрепим българската формация.
Шанс винаги има. До доказване на противното.