Със светлина на сърцето

Драгомир Шопов
                          
    Художникът Иван Кьосев казва по повод изложба на свой колега, че в картините му има цвят, светлина, живот. Същото аз мога да кажа за книгата на Иван Деев "Мигове, откраднати от живота". Имах удоволствието да съм редактор на двете й издания и ви уверявам, че изпитах истинска наслада, когато работих върху нея. Защото всяка страница предлага незабравими случки и срещи с най-изявени дейци на духовността - художници, писатели, журналисти, композитори... Те отдавна са станали приятели, съветници и желани гости в света на интелигентните българи, ценители на голямото изкуство. Когото и да вземем от приятелите на Деев, оживели в книгата - Григор Вачков, Йосиф Петров, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Павел Матев, Павлето, Асен Кисимов и др., ще разберем как те са сгрявали с обич дните и нощите на Деев и неведнъж са изразявали благодарността си към него за помощта, която им е оказвал. Интересен е фактът, че този приветлив севлиевец Иван Деев, който е завършил  външна търговия, твърде далечна от света на изкуството, е такъв ревностен негов почитател, ценител и тълкувател. Съвсем не е случайно, че като генерален директор на "Интеркомерс" цели девет години, изпълнени с най-отговорна работа, той организира, очарован от голямото изкуство, стотици културни прояви с участието на най-големи наши творци. Неведнъж съм имал възможност да обикалям залите на "Интеркомерс", а Деев да ми говори за  художниците, представени там, да ми говори компетентно, като прецизен художествен критик.
    Важно е да се подчертае, че в едни трудни преходни години, когато бездуховността завладява все по-широки територии в чалгаджийска България, благородният Деев, патриотът Деев  помага на забравените от неграмотни властимащи дейци на българската култура. Той озарява нерадостното им съществуване със светлината на доброто си сърце. Това не бива да се забравя.  Колко усилия и воля са били необходими, за да може "Интеркомерс" да се превърне в благословено средище на българската духовност. И то в годините на криминалния български преход, когато читалищата мизерстват, когато библиотеките нямат средства, за да обогатяват своя книжен фонд, когато простотията по нашите медии заразява с пошлост младите хора в България.
    Книгата си Деев е писал с усмивка, в която има и болка, но и надежда. Също както е в душите на неговите безбройни приятели. Той съумява с няколко само сполучливи щриха да улови най-типичното за хората около него, където и да са те - в Севлиево, в софийското кафене, в село Дрен, в столичното читалище "Добри Чинтулов"... Книгата на Деев е пълна с живот - истински, неизмислен. Редят се една след друга прелюбопитни случки, от които ни облъхва чистота, доброта, сърдечност. Много от героите  в тази ценна книга вече не са на нашата грешна земя, но ето - те са тук, не само с това, което е родил щедрият им талант, но и с това, което е преживял Деев, и с това, което ни разказва увлекателно, без претенциозни думи, естествено, така, както се говори в компанията на добри приятели.
    Спомням си гостуването ни с Иван в дома на Дамян Дамянов, приказките, веселите случки, тревогите на Дамян от случващото се у нас след т.нар. демократичен преход. Спомням си и неговите епиграми, които ни прочете. Спомням си също една слънчева утрин в дома на художниците Милка Пейкова и Гришата Ковачев. Той вече боледуваше, а Милка се тревожеше за своя именит съпруг и не пропускаше да изрази голямата си благодарност към Иван за всичко, което е сторил за двамата. Още един случай: бяхме на гости на нашия голям приятел художника Евгений Босяцки. Домът му беше пълен с картини и книги. Но и с една болка, породена от тъжния факт, че върхът на неговото голямо творческо дело - ръчно изписаната история на отец Паисий с великолепни илюстрации, не можа да види бял свят. И аз, и Иван положихме немалко усилия тази очевидна неправда да се коригира, но нищо не се получи. Омрачнено беше лицето на Иван, когато си тръгнахме. А колко пъти той бе намирал начини да помогне на големия художник, който преживяваше трудно и си отиде огорчен и обиден. Иска ми се да припомня думите за Иван Деев и "Интеркомерс" на друг голям художник - проф. Александър Поплилов: "В тоя дом, на който е ръководител уважаваният от всички нас г-н Иван Деев, аз съм видял само добро. Тук се събират само добри хора. И аз съм един от тия, които постоянно поддържат огъня..."
    Няма да открия някаква голяма истина, ако кажа, че днес почти няма такива личности  като Иван Деев. Какво е той? - Чудак може би, както го наричат някои. Дон Кихот, както го определят други. Кой знае. Но не това е най-същественото в случая. По-същественото е, че написаното от него отразява вярно и точно атмосферата на една интелектуална среда, породена от взаимоотношенията между достойни хора на духа, които са получили подкрепата и уважението на един благороден човек. А това, без съмнение, им е помогнало да повярват, че все пак не всичко е загубено в трудния живот, че все пак има смисъл създаденото от тях през годините.
   

Драгомир Шопов