Стихотворението

Закрилници
Матей Шопкин
          
              На Пенчо Чернаев

В съдбите ни със сила всемогъща,
сред този вековечен кръговрат,
полето и Балканът се прегръщат
и ни възвръщат детския ни свят.

И ние пак сме две добри момчета,
които тръгват на далечен път
и с трепета на слънчеви звънчета
в душите ни съзвучия звънят.

В зелени пролети и в бели зими,
под есенен и летен небосвод,
вървим с мечти да бъдем неделими
от жребия на българския род.

И ето ни: надмогнали заблуди
и блясък на продажни имена,
вървим и търсим лековити руди
през тези буреносни времена.

Понякога сме тъжни и смутени,
самотни и безпомощни дори,
но винаги в горещите ни вени
кръвта на горди българи гори.

Раздоли и лавини път ни дават
и сред неволи, болки и борби,
полето и Балканът си остават
закрилници на нашите съдби.

12 март 2018 г.