"Новата" методика обрича на фалит общинските болници

Георги Йорданов е роден на 12 октомври 1956 г. в Нова Загора. Възпитаник е на Медицинския университет в Пловдив, където завършва обща медицина и стоматология през 1985 г., а по-късно е и преподавател там. Специализирал е мениджмънт на здравното осигуряване в Германия, изучавал е мениджмънт на болнични заведения в САЩ и Германия. Бил е директор на Районния център по здравеопазване. От началото на 2014 г. е директор на МБАЛ "Пловдив". Бил е общински съветник и е работил в комисията по здравеопазване. Народен представител в 44-то Народно събрание от БСП от 16 МИР в Пловдив. Зам.-председател е на парламентарната комисия по здравеопазване и е член на комисията за политиките на българите в чужбина.

"Управляващата коалиция няма нови идеи и се тресе от вътрешни драми за овладяване на здравните финанси"
 
- Доц. Йорданов, представена ли е пред депутатите от парламентарната здравна комисия нова методика за финансиране на общинските болници, както бе обещано в началото на февруари от министъра и бе решено от парламента?
- Да, преди няколко дни министър Кирил Ананиев оповести новата методика, според него, за финансиране на общинските болници. За съжаление стана ясно, че не се касае за нова методика, а просто за разпределение на тези няколко милиона лева, които всяка година се отделят в държавния бюджет за болниците в отдалечените и труднодостъпни райони на страната. В списъка тази година са попаднали 60 болници, т.е. половината от общинските. Прави впечатление, че фигурират здравни заведения, които далеч не са в отдалечени и труднодостъпни региони, но явно имат силни лобита.
- Какво е становището на депутатите от БСП по този нов стар документ?
- Нашето становище е, че по този начин повечето общински болници се обричат на фалит и преустановяване на дейността им. Защото важните проблеми пред общинските болници са два - медицинските стандарти, които поставят трудноизпълними условия пред болниците, и хроничният недостиг на кадри. Ако те се решат, аз мисля, че болниците ще заработват достатъчно приходи за осигуряване на дейността им. Имаше предложение за приемане на медицински стандарт, който да засяга изцяло дейността на общинските болници, но по тази идея не се работи. Да се надяваме, че приемането на нова наредба за следдипломна специализация в сферата на здравеопазването, ще създаде възможности младите лекари да използват като практическа база за обучение общинските болници.
- Какво според вас трябва да съдържа новият модел за регистриране, функциониране, управление и финансиране на медицинската помощ, обещан от министър Ананиев?
- Още преди министър Ананиев да бъде избран, някъде в края на лятото м.г., нашите анализи показаха непреодолим срив в системата на здравеопазването. Това констатираха по-късно и министрите Николай Петров и Кирил Ананиев, които определиха случващото се като хаос. Още тогава заговорихме за радикална промяна на здравната система, не само за финансирането й, но и необходимостта от широко обществено обсъждане и приемане на нов модел на обществено здравеопазване, който да осигури достъпна и качествена медицинска помощ за всички български граждани.
- Какво правите по въпроса?
- Започнахме консултации на първо място с професионалните и съсловните организации. Особено важни бяха нашите срещи с Българския лекарски съюз и Сдружението на общинските болници. Предстоят ни още доста дискусии и дебати. Няма да издам особена тайна, ако кажа, че понастоящем нашите здравни експерти работят по два модела на обществено здравеопазване. Те се дискутират в Съвета по здравеопазване към Националния съвет на БСП и предстои да бъдат внесени за окончателно решение в Изпълнителното бюро на Националния съвет. Има много щекотливи въпроси - обсъждане на демонополизацията на здравноосигурителния модел, публично-частното партньорство, закриване или приватизация на недобре работещи и в лошо финансово състояние държавни и общински болници. Да не забравяме, че България се отказа от диспансеризацията на социално значимите заболявания и закри специализираните си структури. Много е трудно да предложиш нов модел на обществено здравеопазване, когато 100% от първична медицинска помощ е частна, 100% от специализираната медицинска помощ е частна, лекарствоснабдяването е 100% частно, 100% денталната помощ е частна и само около 60% от болничната медицинска помощ принадлежи на държавата и общините. И то в момент, когато и лекарите, и пациентите са недоволни от здравната помощ, а и обществото като цяло. Моето мнение е, че ни предстои изключително тежък дебат.
- Има ли място за безпокойство във факта, че все по-често областни болници продават части от имотите си?
- Този въпрос ние отправихме към министър Ананиев и неговото мнение е, че това е нормална процедура, засягаща тези части от университетските и областните болници, които не се използват, въпреки че има забранителен списък за тези болници, приет от Министерския съвет. Нашето безпокойство е, че всичко това се осъществява без наличие на Национална здравна карта и без анализ за потребностите от медицинска помощ в различните региони на страната, определени на базата на демографското състояние и заболеваемостта. Утре, ако се окаже, че е необходима нова база на здравните и лечебните заведения, ще бъде вече късно. А и се отнася за държавна собственост, определена за здравни дейности в големи областни центрове, а не в малки затънтени селца.
- Защо според вас се стигна до плачевно състояние на повечето държавни и общински болници? Къде е изходът?
- Статистически проследяването на финансовите потоци в здравеопазването дават отговор на вашия въпрос. Имахме няколко финансови кризи в здравеопазването след 1989 г. В крайна сметка, с т. нар. реформа, въпросът с извънболничната медицинска помощ - първична и специализирана, с денталното здраве, с лекарство снабдяването приключи. Те преминаха изцяло в сферата на частната инициатива, както споменах и преди малко. Не бе осъществена реформа в болничната помощ, и то неслучайно. Нейната задача бе да стои зад гореизброените частни структури и да амортисира напреженията в тях. С други думи, всичко, което носи печалба, отива в частния сектор, а това, което не носи печалба - в държавния. За сметка на това държавата се опитваше да компенсира финансово болниците и до 2009 г. успяваше до голяма степен. С идването на власт на правителството "Борисов-1" нещата се промениха. Здравната система се оказа извън приоритетите, често сменяните здравни министри се лутаха в дебрите и нямаха необходимата политическа подкрепа. Като правило те не бяха членове на ГЕРБ, а експерти или коалиционни партньори. Нещата започнаха драматично да се случват при правителството "Борисов-2" и здравният министър (партньор на карти на премиера) д-р Петър Москов. Считайки, че има необходимата политическа подкрепа, д-р Москов започна да громи системата и да я ремонтира, така, както той я разбира. Най-злокобното действие бе лимитирането на медицинската дейност, последвано от пръстови отпечатъци, основен и допълнителен пакет медицинска дейност. Парите в болниците започнаха да стават все по-малко, а заработването им все по-трудно и с много допълнителни пречки. Добре, че съдебните власти отмениха повечето от "нововъведенията" на д-р Москов, а и правителството предсрочно напусна управлението.
Кабинетът "Борисов-3" започна дейността си с окончателно отказване от здравеопазването като приоритет. За министри бяха утвърждавани експерти с висок обществен авторитет и опозицията подкрепяше усилията им да излязат от блатото, наречено здравеопазване. Същото се отнася и за мениджмънта на Националната здравноосигурителна каса. Засега обаче управляващата коалиция няма нови идеи за реформи в здравеопазването и се тресе от вътрешни драми за овладяване на здравните финанси.
- Необходими ли са законодателни промени, за да бъде ограничена практиката "болница в болница", след като прокуратурата влиза все по-често в болниците.
- Какви са очакванията ви за поредната национална здравна карта и защо според вас нито една не проработи?
    - Ще обединя двата последни въпроса защото според мен положителният отговор и на двата изисква приемането и съблюдаването на Национална здравна карта. Защото тя трябва да определи потребностите от различните видове медицинска помощ и ресурсите за удовлетворяването им - лечебни заведения, болнични структури, болнични легла и медицински специалисти. Ще дам "лошия" пример с областната болница във Враца. Болница в болница - частна инвазивна кардиология в Областната болница. Закриваме я. И какво става - болните могат да получат медицинска помощ от този тип в София или Монтана. А тук става дума за спешно болни, за които и минутите са важни. И още нещо: линейките на Спешната помощ по правило работят в съответната област. А сега всеки инфаркт или инсулт ще трябва да се транспортира на значителни разстояния извън областта.
- Какъв е изходът според вас?
- Здравната система трябва да се реформира в кратки срокове. Първата стъпка е приемането на адекватна Национална здравна карта, която трябва да определи как ще се осигури достъпната и качествената медицинска помощ на всеки български гражданин, независимо от неговото местоживеене. И трябва да спрем с налагането на безумни идеи за здравни реформи, защото нещо веднъж срутено трудно се изгражда наново.