12 000 жертви
/ брой: 73
12 000 софийски великомъченички, майки на кандидат-първокласници, щурмуват от вчера училища, за да запишат подопечните си малчугани на желаното място. Кандидат-светиците стискат неуверено наръч от документи с мисълта, че може да са изтървали изискуемия минимум, който трябва да представят на школските ръководства. Дечурлигите пък искрено се забавляват около страстите, напрегнали домашната обстановка до точката на кипене. За родителите им обаче това е мигът на истината - ще попадне ли детето им в някой оазис на западащата образователна система или ще иде в гетото й.
И докато майки и бащи съставят сложни схеми в кое училище ще има най-подходящо съчетание на добър учител, модерна база и мотивирани съученици, насреща им стоят отговорни фактори, които се занимават с всичко друго, но не и с разрешаването на същината на проблема - качеството на образованието. Преди старта на кампанията за прием чухме бившия зам.-министър на образованието Диян Стаматов и настоящ директор на елитно столично школо, който сплаши родители със съд, ако попълнят неверни данни при кандидатстването. След него образователният министър Красимир Вълчев обяви, че критерият за близост има за цел да избегне злоупотребите с регистрации. Последен ресорният зам.-кмет на София Тодор Чобанов увери, че новата система цели да се натовари равномерно образователната мрежа и детето да не пътува рано сутрин.
И никъде нито дума за същината на въпроса. Нито дума, защо са нужни сложни правила и системи за прием. Нито дума, защо родителите са принудени да записват децата си не според удобството им. На управляващите отговорните институции им е трудно да си признаят, че образованието е в колапс и, че те не искат или не могат да направят нищо. Вместо това изместват проблема към изкуственото регулиране на ред, което нямаше да е нужно, ако всички училища даваха приблизително еднакво обучение. Доброто държавно училище е оксиморон. Там, където все пак успява да оцелее сред избуяващите бурени, само вади очите и пречи на управниците. И каквито и правила да приемат държавата и общините, родителите ще продължават да ги заобикалят в търсене на желаното бъдеще на детето им.