Помен за СДС

"О, Боже, епична е, хвърляйте телата!" Така саркастично, с една убийствена алегория върл фен на "автентичното дясно" описа онзиденшната битка за бъдещето на СДС, на която ошашавеният българин стана свидетел. То не бяха юмруци, дърпане и скубане, не бяха закани, викове и удари под кръста - сеирът на събранието в Дома на културата в "Красно село" бе толкова голям, че човек се пита това ли остана от онази партия, която навремето увличаше масите с претенции, че е носител завинаги на промяна и демокрация.    
Потопена в нафталина на забравата след последните избори, партията на Лукарски се опита да напомни за себе си в нов опит за реанимация и търсене на "патриотични" съюзници. Един файтон хора останаха, обаче и той се оказа тесен заради интригантска завера на вътрешната опозиция вождът да бъде свален и сменен. И да се бият, и да се целуват, присъдата е ясна - под 3%. А явно наближава време за избори, защото другата им жалка конкуренция в лицето на ДСБ и отломки от разпадналия се Реформаторски блок също беше активирана за поредния инженерингов проект, кръстил се "Демократична България". И там работата намирисва, но пусти вождизъм не дава мира. СДС от години не е нищо повече от платформа, даваща шанс на няколко човека, но не гаранции да влязат в парламента. След управлението на умника Лукарски вече и това не дава, но явно има някой и друг скрит актив, та затова е тази епична битка. Кранчетата отдавна са затворени, но меракът за оцеляване и власт умира последен. Да не говорим за 4-страничния "сценарий" на преврата, който бе развят на събранието и лъсна по медиите. Колко умно, колко демократично и колко красиво! От случилото се може да излезе един хубав предизборен клип на десницата. В историята винаги се намира един човек, който да загаси лампите и да заключи залата... За СДС май този момент вече е наближил! Бог да го прости и амин!