Информационна система ще контролира паралелния износ на лекарства

Реекспортът на лекарствата ще бъде контролиран електронно. Това стана ясно на последното заседание на парламентарната Комисия по здравеопазване, на което бяха разисквани промените в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина на второ четене. Първоначалният проект на МЗ предвиждаше създаване на експертен съвет към ИАЛ за изготвяне на ограничителен списък за износ на лекарства, които не достигат на българския пазар. Списъкът трябваше да се изготвя въз основа на сигнали от аптеки, които до 2 дни след подаването на заявка не са получили исканата стока. Според новия вариант аптеките и дистрибуторите трябва всеки ден да подават информация в системата за получените и продадени лекарства и ако се установи, че от даден медикамент наличностите са по-малко от 65% от необходимото за месец, изчислено на базата на средномесечното потребление за 6 месеца назад, медикаментът ще влезе в забранителния за износ списък.
При износ на лекарства от забранителния списък санкциите са от 50 хил. до 100 хил. лв., а при повторно нарушение - от 100 хил. до 150 хил. лв., а за търговците на дребно - от 10 хил. до 20 хил. лв., при второ нарушение - 25 хил. до 35 хил. лв.
Депутатите от БСП обаче са скептични, че електронната система ще заработи навреме. Как приемаме закон за нещо, което го няма, попита проф. Георги Михайлов. Зам.-министър Жени Начева увери, че преди 2 месеца от МЗ започнали да подготвят системата, вече имало и техническо задание, което било съгласувано с ЕК, и обеща системата ще заработи 4 месеца след приемане на промените в закона. По думите й няма да са необходими допълнителни пари за изработването й.
Производителите на лекарства вече не трябва да имат резерв от 10% от необходимите лекарства, но са длъжни да осигурят достатъчни количества, според промените.
След приемането на промените законът ще премине процедура по нотификация в Еврокомисията.


Прокуратурата разследва 13 болници

Разследваните за безстопанственост болници в страната станаха 22, след като прокуратурата обяви, че освен вече известните 9 досъдебни производства са образувани такива за още 13 болници. Разследванията са във връзка с проверки на прокуратурата по схемата "болница в болница".
За безстопанственост са разследвани ИСУЛ, Националната кардиологична болница, "Св. Анна" (бивша Окръжна болница), Пета МБАЛ, Специализираната болница за активно лечение по ортопедия "Проф. Бойчо Бойчев", Инфекциозната болница "Проф. Иван Киров", Специализираната болница за лечение на хематологични заболявания, както и държавните болници в Стара Загора, Търговище, Хасково, Разград, Шумен. По разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров ръководството и надзорът върху разследванията се осъществяват от Софийската градска прокуратура, включително и за болниците извън София.
Прокурори от ВКП възложиха на МВР да извърши допълнителна проверка за безстопанственост в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" в София, Първа МБАЛ в София, АГ болниците "Шейново", "Св. София" (бивша "Тина Киркова") и Майчин дом, СБАЛ на пневмо-фтизиатрични заболявания - София-област, Центровете за психично здраве в София и в Пловдив, Белодробната болница "Св. София" в София, болниците за продължително лечение в Кремиковци и в Бухово, онкоболницата в Хасково.