Руснакът зарязва пиячката

Ирина Алкснис

Новинарските емисии донесоха поредната позитивната, но и не по-малко приятна новина от социална сфера.
Националният медицински изследователски център по психиатрия и наркология "Сербски" съобщи, че в Русия за 5 години количеството на пациентите с диагноза "алкохолизъм" е намалял с 22 процента. Ако през 2012 г. такива са били 1,9 млн. души,  миналата година

този показател се е съкратил до 1,5 милиона.

Потвърдено бе, че най-тежко е положението с пиенето в Чукотка, където от тази зависимост страдат 3787,5 пациенти на 100 000 жители. А най-благоприятна е обстановката в Северен Кавказ, конкретно в Ингушетия, където на 100 000 души пациентите са 8,5  и през 2017 г. за пръв път не е бил регистриран нито един жител с диагнозата "алкохолизъм".
В тази новина няма нищо извънредно. Напротив, тя просто потвърди устойчивата тенденция от последните години за съществено намаляване на консумацията с алкохола в руското общество, а също за промяна в структурата на тази консумация. За 10 години – от 2008-а – годишната консумация на алкохол на човек от населението

намаля от 18 литра до 10,3 литра.

При това върви мащабно преминаване от силни на слаби алкохолни напитки (бира и вино). 
Експертите като цяло са единодушни в определянето на причините за сегашните позитивни процеси. Тук са и мерките за държавно регулиране (забрана за денонощна продажба на алкохол), и пропагандата на здравословния начина на живот, и промяна в обществените стереотипи, изразена във формулата „да се пие не е модно“.
И все пак без отговор остава следният въпрос: защо съвременна Русия постигна успех там, където Съветският съюз се провали? СССР също прилагаше сериозни усилия да се ограничи пиенето, включително пропаганда и ограничения върху продажбата на алкохолни напитки, но резултатите изобщо не впечатляваха.  Изключение беше само антиалкохолната кампания на Горбачов, когато потреблението на алкохол наистина радикално падна. Но резултатите от тази кампанията се оказаха такива, че – както се казва – по-добре би било хората да бяха продължили с пиячката. И работата не е само в унищожените лозови насаждения и уникалните производства -  тази стъпка предизвика такова отчуждение на обществото от властта, че се превърна в още един съдбоносен удар за края на съветския период.  
И така защо Русия успя да постигне това, което не се получи на СССР? Причините несъмнено са много, но един момент е ключов:

съветската власт сгреши принципно в определяне на приоритетите,

в необходимите нива на твърдост (или обратно - на мекушавост) в различните аспекти на политиката в тази сфера.
От една страна, властта проявяваше впечатляваща мекушавост към хората с алкохолни проблеми, особено що се отнасяше до работата и до насъщния. Така злоупотребата с алкохола в съветските времена не водеше до истински сериозни и болезнени последици за хората като оставане без средства за съществуване или без жилище.
А именно това може да се стовари с пълна сила върху хората в съвременна капиталистическа Русия. Някой може да каже, че тази жестока система, унищожава човешкото, не прощава слабостите на хората. В същото време, ако се съди по резултатите, тази система дисциплинира хората, кара ги да носят отговорност за своя живот и да контролират количеството на погълнатия спирт, защото „утре съм на работа“ или пък „ще карам“.
Обратната страна на съветската система бе, че именно алкохолът бе едва ли не единственото достъпно „ниско“ развлечение.
Държавата в Съветския съюз така се грижеше за високо интелектуалното и духовно равнище на своите граждани, че сферата на културата и развлеченията бяха пълни с висококачествено и идеологически правилно съдържание. Само дето по-голямата му част от него предизвикваше в обществото непоносима скука.
Въпросът е риторичен, но наистина би било любопитно какво би било равнището на употребата на алкохол в СССР, ако книжарниците бяха затрупани с безчислени детективи, фантастика и разнообразни булевардни четива? Може би с не особено високо качество, но пък увлекателни за средностатистическия читател? Ако съветското кино правеше филми като "Пиратите на XX век" не в единични бройки, а „на конвейер“ и всичко това да се въртеше по кината, а след това и по телевизията? Ако за всеки един съветски гражданин на разстояние една протегната ръка се намираше широк спектър от „недълбоки“, но привличащи го развлечения вместо солидни, умни, идейно верни, но… безинтересни.
Но всичко това не го е имало. Затова пък на една ръка разстояние съветските граждани са имали алкохол, чието консумиране се е смятало за общоприето, а при злоупотребата с него

най-голямата заплаха е била общественото порицание.

Докато в съвременна Русия всичко е точно обратно. Пиенето и още повече злоупотребата с алкохола са свързани с ограничения, проблеми и негативни последствия за хората, включително крайно сериозни.
Наред с това държавата изобщо не се намесва в сферата на развлеченията и хобитата на гражданите, предоставяйки им пълна свобода на самоизразяване, самореализация и освобождаване от стреса: от сериали до екстремални видове спорт, от смешни флашмобове до свободното пътуване по целия свята. Да не говорим за цялата палитра от нови възможности, създадени от епохата на интернета: от компютърни игри до социалните мрежи.
За огромен брой хора алкохолът просто отпада от начина на живот, защото изчезва необходимостта от него като развлечение и психологически анестетик. Именно тук си струва да се потърсят корените на това, че в съвременна Русия пиенето не е модно. 
А за да възникне такава система, съвременната руска държава трябваше „само“ да подреди приоритетите. Но на времето съветската държава нямаше мъдрост за това.



Такива разпивания от 80-те години се срещат все по-рядко в Русия.
Снимка: интернет