Здравни далаверки

Години болни от хепатит С, заедно с пациентски организации и лекари, се бориха и у нас да бъде въведено съвременно лечение на болестта. Не бяха малко и онези, които си отидоха от този свят, докато чакаха бюрокрацията да се наиграе. И все пак новото лечение е факт, касата го плаща на 100% (т.е. заприличахме на цивилизования свят), а дочакалите го пациенти се радват на добро здраве, работят, внасят данъци и здравни осигуровки в касата. За да има пари за лечението на други тежко болни. И хоп - на един, двама или трима хитряги им хрумва да врътнат далаверка с парите за скъпо лечение и си лапват милионче. Тъй де, какво е 1 млн. лв. на фона на четирите милиарда, които се въртят в здравеопазването? Парите, които гушнали, щели да излекуват поне двама души. Какво пък, голяма работа, че двама-трима не получили животоспасяващо лечение, след като управляващите през зимата се стискаха за едни 25-30 млн. лв. за иновативни лекарства...Навярно такава е била логиката на онези неколцина със схемата за несъществуващи аптеки. Да се надяваме, че разследващите органи ще разберат кой е мозъчният тръст на тази далаверка.  
Остава обаче открит въпросът как и защо информационната система на касата се оказа толкова лесно пробиваема? Защо след близо две десетилетия обществени и необществени поръчки, съдебни дела и пр., здравният фонд е лесна плячка за различни видове хакери и далавераджии? Две поколения израснаха с обещания за цялостна информационна система в здравеопазването. Кой е заинтересован България все още да не разполага с такава? Ако бъде изградена по западноевропейски модел, кранчето на малки и големи хитряги може и да секне. Иначе, като на циклостил, министрите си размножават едни национални здравни карти, които могат да оставят цели области без болници. На това българинът му вика "Скъп на триците, евтин на брашното".