Семантика на ината

"Аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!" Христо Радевски направо е начертал пътя на днешните ни бодри управляващи. Дори под дулото на родителския гняв управниците от МОН се хвърлиха като Матросов да защитят гафа, който са сътворили в матурата по български език. Естествено, че в изречението "Убедително написаното мотивационно писмо впечатли комисия" последната дума трябва да е членувана, понеже очеизвадно става дума за конкретната комисия, която "написаноТо" (конкретно) писмо е впечатлило, а не изобщо за някаква комисия. Учени от Института за български език на БАН и вчера категорично повториха, че има граматична грешка и че в МОН създават някакъв нов български език. Впрочем, руснаците говорят така български, щото в езика им няма членуване. Е да, ама корифеите в МОН са прави винаги - когато съгрешат дори! Та чак директорката на института на БАН привикаха вчера да се гърчи пред журналистите, че май не е точно съвсем граматична грешка, ами може би евентуално навярно да речем става дума за може да се каже семантична неточност. Срамотия!
Е, имало все пак напрежение, та да не са ощетени абитуриентите, МОН им признава на всички една точка за сгрешената задача. С две думи: точка давам, грешка си не признавам! А е толкова просто - грешки в задачи са се случвали, случват се и ще се случват. Много по-прилично и разбираемо би било да си признаеш, че си сбъркал, какво толкоз - както правят спокойно просветните босове навсякъде по света, вместо всеки път на инат да настъпваш мотиката и тя да те плесва по челото. У нас обаче и лексикално, и граматически иде реч за едно и също - за все по-голяма и все по-агресивна некомпетентност из министерствата на принципа "нов министър - кадрова чистка - свои хора - грешка". Още преди години корифеят на тестовете проф. Георги Бишков, лека му пръст, се опита да обясни на МОН, че тестологията е наука и че не е достатъчно да размесиш милион задачки, та да съчетаеш случайно 30 от тях в тест. Ама кой да чуе семантиката на думите му?