Африка ще е новата работилница на света

РИА Новости
Дмитрий Косиров,
политически наблюдател на "Россия сегодня"

В американския университет Харвард бе публикувана книгата "Бъдещата световна фабрика" с подзаглавието "Как китайските инвестиции променят Африка".
Тоест китайците, превърнали собствената си страна през изминалите няколко десетилетия в производствения цех на планетата, сега успешно пренасят този опит на цял континент. Променят лицето на утрешния свят. При това в най-неочакваната му част.
Би трябвало да се замислим как ще изглежда светът след, например, половин век, като се има предвид китайското усвояване на Африка.
Нека обаче погледнем първо фактите. Според изследване на сайта на Руския съвет по международни въпроси от 2009 г. Китай е основният партньор на африканските страни в сферата на търговията. През 2014-а стокооборотът е достигнал 220 милиарда долара, през последвалите кризисни години той е паднал до 180 милиарда, но независимо от всичко в Африка Китай е първи.
И по същия начин той води по инвестиции и кредити - според данни за 2017 г. Пекин е дал на страни в Африка кредити за 100 милиарда, надминавайки нивото от 2010-а 50 пъти.
Веднага ще добавим, че само прекалено развинтената фантазия може да допусне, че такива пари могат да се харчат без надежда за връщане. Всъщност китайците няма да дадат на никого нито един юан без обоснована надежда за печалба (което е добре за партньорите им като Русия). И цялото африканско предприятие на Пекин като цяло произвежда много продукция, носеща печалба.
Какво се произвежда (в най-различни страни от Африка): само в рамките на проектите на Фонда за развитие Китай - Африка по данни за 2017 г. 11 хиляди камиона, 300 хиляди климатика, 540 хиляди хладилника, 390 хиляди телевизора и 1,6 милиона тона цимент. Всичко това се произвежда за местния пазар, за китайския и за трети държави.
Строят се или вече работят 100 индустриални парка, над 40% от тях вече се експлоатират. Към края на 2016 г. са били построени 5756 километра железопътни линии, 4335 километра автомагистрали, девет пристанища, 14 летища, 34 електростанции, а също така десет големи и около хиляда малки водноелектрически централи. Това са печеливши проекти.
Смята се, че Китай също така е изпреварил САЩ по отношение на "помощите" за Африка (75 милиарда долара от началото на хилядолетието). Но наистина ли това е чак пък такава благотворителност - създаване на цели отрасли на медицината или фармацевтиката плюс обучаване през следващите години на 200 хиляди техници на място и 40 хиляди техници специалисти в Китай? Това е необходимо, тъй като става сливане на нова, индустриална Африка с глобалната китайска икономика. Включително преместването там на немалка част от китайските производства.
Всъщност харвардската книга разказва именно за това - за същността на процеса, за насоката на движението. За това, че утре Африка може да стане това, в което съвсем неотдавна се превърна Китай - място, където се произвежда всичко, което може, и за целия свят.
Как го постигнаха? Процесът стартира още през 60-те години на миналия век. Китай тогава се тресеше от ужасите на "културната революция", но в Африка все пак се правеха първите експерименти. И едва сега семената дадоха мощни кълнове.
По-нататък. Усвояването на Африка започна чрез "държавен капитализъм". Но по време на процеса Китай според авторите е променил цялата система, превръщайки се в абсолютно капиталистическо общество с направляващата роля на държавния бизнес. Тайната на успеха в Африка е в съчетаването на частния интерес с държавната подкрепа.
Накрая нещата опират и до идеология. В китайските медии за Африка пишат най-много от целия свят и обезателно припомнят принципа на китайската ненамеса във вътрешните работи на държавите и обществата. Става въпрос за страни, където взаимно се унищожават племена, където на власт са окичени с неясни ордени полковници или лейтенанти. Китай не учи другите как да живеят и работи с всякаква власт. Корупция? Китайците знаят какво да се прави в такива страни. И така - по целия свят.
Да си спомним какво представляваше Африка само преди стотина години. Белгия, Португалия, Англия, Франция - всички те владееха огромни късове от територията на Черния континент. Днес са останали само езиците им, а в останалото дори паметта за тях се заличава от китайците.
Провалът на колониализма е дълга и поучителна история, в която се сливат и обикновената икономическа логика (алчност и грабеж), и насажданата от колонизаторите идеология за "развитието на диваците" до нивото на несравнимите западни ценности. Изглежда, че идеологията се е наложила над материализма. Африканските общества не се превърнаха в западни, не се развиваха така, както се очакваше от тях. Западната система се провали, и то не само в Африка.
СССР правеше на континента нещо подобно, но се опитваше да създаде там общество "противоположно" - някаква народна демокрация, ако не социализъм. Резултатът беше същият. Китай обаче не се опитва да променя същността на хората, а възприема африканците такива, каквито са.
И ето какъв може да стане светът след половин-един век. Сега сблъсъкът на цивилизациите се подгрява преди всичко по линия на безумната джихадистка идеология, заразила Близкия изток и не само него. И проблемите едва започват. Но до неотдавна песимистите обичаха да казват: Близкият изток са само цветчетата, почакайте да се събуди Африка. Дива нищета, добре въоръжени озлобени хора, кошмарни болести - добре, че всичко това засега е блокирано в рамките на континента.
Но ако вместо всичко това Африка произвежда доста сложна продукция, подготвя инженери и техници, а също така лекари и учени - и всичко това благодарение на Китай. Но на кого ще принадлежи моралното и всякакво друго лидерство в утрешния свят? И какво да правим във връзка с това - само да завиждаме?



Китай настъпва към Африка - и носи на континента интернет, модерни пътища и грандиозни футболни стадиони. В замяна получава разрешение за добив на петрол и други суровини. Китай е и сега най-големият търговски партньор на Африка, а до 2020 г. иска да постигне двойно увеличение на стокообмена