Заветът на Благоев

В началото на май на много места по света беше отбелязана 200-годишнината от рождението на Карл Маркс. В германския град Трир дори бе поставена негова огромна статуя. У нас събитието мина почти незабележимо. Нещо повече. Една от най-влиятелните личности на човечеството бе подложена на злобна критика и дори присмех от досадни политически и журналистически еднодневки.
Другата седмица една част от българите ще отбележим 162-години от рождението на Димитър Благоев. Предполагам, че еднодневките отново ще оплюват по медиите.
Но колцина от тези, които честват датата, го правят със сърце и душа?
Защото, ако отбелязваш Димитър Благоев, значи би трябвало да приемаш и идеите му за социализъм.
Прочетете книгата "Ален мак самотен" на Мерсия Макдермот. Британката, написала преди години най-хубавата книга за Левски, и този път успява в дълбочина да вникне в образа на Димитър Благоев. Произведението дава отговори на някои от парещите въпроси на днешното време. В епилога тя е категорична, че въпреки изкривяването на социалистическата теория и практика социализмът е бил успешен за България. Тя обвинява хората в ръководството на БСП, че след промените през 1989 г. се поддават на страха и политическата амнезия в името на фалшивата "демокрация". Макдермот е категорична, че "те изоставят марксизма в името на някакво ново общество" и правят редица компромиси, с което подпомагат премахването на социализма и възстановяването на капитализма. 
Но ако капитализмът, в който живеем, е върхът в развитието на човешкото общество, тогава пътят на човечеството е приключил. Когато няма към какво да се стремиш, умираш. 
Не мисля, че е така. Мечтите и на Маркс, и на Благоев за един по-различен и справедлив свят неизбежно ще станат реалност.
Капитализмът е жесток, брутален и античовешки по своя изначален замисъл и природа. Защото се основава на експлоатацията. Затова и всички опити да бъде очовечен са обречени на неуспех. Но той е само едно стъпало в развитието на човечеството.
Ако не приемем Маркс и Благоев като ориентири по пътя си, ние ще си останем на това стъпало.
Според Макдермот "трайното наследство на Благоев е неговият завет, че политика като ветропоказател е вредна". Но ако прилагаме последователно "истинска, безкомпромисна социалистическа програма", рано или късно повечето хора ще приемат социализма като "единствен път пред себе си и останалото човечество".
Над тези думи следва да се замислят много внимателно нашите политици.