Румен Гунински: Подкрепа на изостаналите региони в страната
В проекта „Визия за България“ е отделена част за регионалното развитие на страната, защото стабилизирането на икономическите региони за планиране, крачка към придобиване на по-голяма самостоятелност. А целта ни е постепенно прерастване на регионите от обект на централизирани политики в ангажирани партньори на националните органи. Това заяви кметът на община Правец Румен Гунински при представянето на частта регионално развитие на проекта “Визия за България“.
Той добави, че за ефективно решение на проблемите в регионите трябва да се разработят политики по сближаване на доходите между областите вътре в региона, както и изглаждане на дисбалансите по отношение болничните заведения, образованието и транспортната свързаност. За решаването на проблема с квалификацията на кадрите предлагаме обвързване на образователната система с икономическия профил на региона. За да решим основните проблеми на областите, трябва да пречупим нашите политики през регионите. По този начин бихме могли да осигурим устойчивост на заетостта, категоричен бе Гунински.
Наш основен приоритет е подкрепа на изостаналите региони в страната. Тези райони ще могат да се възползват от нов национален фонд за сближаване между регионите, каза още Гунински. Той добави, че фондът ще се съсредоточи към онези инвестиции, които водят до постепенни реформи във всички сфери на живота и икономиката.
Конкретно за региона на Странджа и Сакар е нужно да се предприеме укрепване на мастната икономика чрез нови инвестиции в социални предприятия и индустриални паркове, данъчни преференции за местния бизнес, целеви инвестиционен фонд за МСП (осигуряващ безлихвени заеми), обяви Румен Гунински. Той добави, че във „Визия за България“ е заложина подкрепа на зеленчукопроизводство, овощарство, биоземеделие и животновъдство и подкрепа на регионални туристически продукти. Социалистът каза още, че за да бъде устойчив човешкият ресурс в региона, във Визията е заложена жилищна програма за млади квалифицирани кадри и привличане на бъдещи специалисти (ученици и студенти) чрез стипендии срещу завръщане в района. За всички изостанали региони в България е необходима постоянна подкрепа в продължение на десетилетия, за да настъпят осезаеми и необратими процеси в положителна посока, завърши Румен Гунински.
Няма как администрацията и икономиката да се развиват, ако не стъпят на модерните технологии, каза от своя страна депутатът от Перник Станислав Владимиров.
„Във „Визия за България“ е заложено модерно държавно управление, базирано на дигитализацията и т.нар Интелигентни градове, добави той. Живеем в свят, в който дигитализацията и високите технологии вървят с бързи темпове. За съжаление у нас темповете на развитие не са добри. Няма как администрацията и икономиката да се развиват, ако не стъпят на модерните технологии, убедени са от БСП.
Той добави, че една от най-неотложните мерки е създаването на национален електронен поземлен регистър, чрез който ще се реши проблемът с белите и червени петна в земеделието и ще имаме цялостна информация в реално време за структурата на земеделието. Най-важното е, че ще знаем каква продукция можем да очакваме във всеки момент и кой я произвежда, взема субсидиите и какъв е ефектът от тях. Следваща стъпка е единна система, обединяваща пазарите на селскостопанска продукция и платформа за електронна търговия, каза още Владимиров. Той добави, че във Визията е заложено и създаване на електронна здравна карта и досие, елекронен образователен регистър и други.
Владимиров обясни, че Интелигентните градове, които вече са реализирани в Европа, се основават на високотехнологичен обмен на информация, който се разпространява между многобройните му и различни подсистеми. Този поток от информация се анализира и превежда в граждански и търговски услуги. Градът ще функционира и ще се развива върху този информационен поток, за да разшири своята екосистема и я направи ресурсно по-ефективна и устойчива, уточни народният представител. Той добави, че обменът на информация се основава на рамка за интелигентно управление, предназначена да направи градовете устойчиви, вплитайки в тях няколко градски концепции. Това са „Зелена концепция“, която се отнася до градската инфраструктура за опазване на околната среда и намаляване на емисиите на СО2, „Концепция за взаимосвързаност, свързана с революцията на широколентовата икономика и „Смарт концепция“, декларираща капацитета за генериране на добавена стойност от обработката на данни от сензори и активатори в реално време, обясни Станислав Владимиров.