Пожарът

Поредната опожарена сграда, която би трябвало да е обявена за паметник на културата, ама все още не е. Царските конюшни, които бяха продадени преди време скандално евтино. Пожарът, възникнал като по чудо след дъжд, почти ги унищожи. Така беше и с Тютюневите складове в Пловдив. Пак сигурно някой клошар ще изкарат виновен.
А в столицата върху останките на римския амфитеатър на Сердика предстои да се построи поредната кичозна сграда.
Тази година бях в Рим. Един от най-красивите градове в света. Почти еднотипни, но много изящни сгради, оцветени в различните нюанси на бежовото - от оранжево до бледорозово. Малки романтични улички и симпатични площадчета. Малки свежи заведения, запазили духа на времето на своето откриване, например преди 200 години. С две думи - история и стил.
В София обаче е по-готино... В рамките на 100 метра по улиците можеш да видиш смесица минимум на десетина стила. Еклектика. Всеки собственик на парче земя си я ползва, както му скимне, и строи, каквото му скимне. А ако има нещо построено и от него не се очаква достатъчно печалба, по случайност топлещ се клошар драсва клечката. И се извисява нова стъклена изгъзица, нищо, че не се вписва в обстановката. Ама какви печалби носят офисите...
Елементарното мислене и простотията се увеличават едновременно с алчността и богатството.
Царе сме на абсурдните решения, провокирани от хищни собственици и див политически реваншизъм, които водят до разрушения на сгради и паметници. Само да си припомним паметника "1300 години България" пред НДК.
На мястото на едно от емблематичните места за срещи в София - кино "Изток", преди време инвеститор искаше да издигне небостъргач. Добре че тогавашният кмет на общината успя да се противопостави и днес все пак сградата на бившото кино е запазена, макар и като магазин. А покрай това беше запазено и читалище "Николай Хайтов".
Вчера в Пловдив пък решиха да рушат сградата на бившия Партиен дом. Имала лоша енергия, каза архитект. И езотериката вече е аргумент за оправдание на политическа омраза. 
Затова да се върнем отново в София, където ще открием занемарената рушаща се къща на Христо Смирненски. Сградата, в която бе разположен и музеят на един от най-големите поети на България, от години стои затворена...
И аз, пишейки този коментар, се изпълвам с гняв към алчното и безобразно време, в което живеем, и се сещам за стиховете на Смирненски и знам, че пожар, но друг пожар трябва...
"- Ах, блеснете, пожари, след ледена тъма!...
...Барикаден пожар върху робския свят!"