"Ний умряхме - да живей народа!"

Илия Борисов

Пиша тези кратки редове за един позабравен талантлив поетичен творец - Светозар Димитров, популярен с литературния псевдоним Змей Горянин. Когато преди години за първи път дойдох да видя уникалния манастир "Седемте престола", раздиплен високо сред дивно хубавите скали на Ржана планина, на десет километра от железопътната гара Елисейна, останах възхитен и възрадван от това райско кътче на земята. Чух какви ли не трогателни разкази и чудновати легенди за светата обител и за историята й, несрещани другаде у нас като в този забележителен манастир. Насладих се на видяното сред омайните върхари на забравената планина. Тук са съхранени спомените за идването на Васил Левски, за двуседмичното пребиваване и за песнопенията на светеца Софрони Врачански. Народният поет дядо Вазов на това място е сътворил емоционалната си творба "Клепалото бие".
Най-силно ме впечатли каменната канара на гроба на Змей Горянин, забулен в двора на манастира. Паметни са изписаните върху скалистия отломък негови думи: "Душата ми копней за тишина, сърцето ми трепти безспир за мир, зове ме горда Стара планина и сгушения в нея манастир."
Любопитни неща е написала в отпечатаната през 1998 г. книга съпругата на Змей Горянин Соня Димитрова "Спомените на една Змеица". За този голям и незабравим човек на духа тя разказва с възхитителни човеколюбиви думи. В книгата се говори за богатия духовен живот и за емоционалните срещи на Светозар Димитров с писателите Елин Пелин, Йордан Йовков, Мария Грубешлиева, Александър Балабанов, Трифон Кунев. За запознанството му с художниците Кирил Буюклийски и Васил Стоилов, много прочути актьори, между които е легендарният Константин Кисимов.
Авторката е цитирала в книгата си думите на Васил Стоилов: "Змей Горянин е поет на сърдечното, човешкото, героичното и неговият патос е облечен в съвършен стих, наситен с голямо езиково богатство и стил, негов и неповторим."
В книгата се чувства духът на прочутата кръчма "Дивите петли" в София, в което са се срещали писателите, организирали си и провеждали поетични вечери и чествания по време на големи празници. Говори се, че в това кафене Змей Горянин е написал първата си епиграма, посветена на куплетиста Стоян Миленков. Била превърната в песен и развеселявала насъбралите се творци: "Животът ни е глупава лотария. И ти си взел фаталния билет: да веселиш печалната България, а сам да имаш български късмет."
Помнят се много от стотиците му епиграми, както и книгите "Дунавът тече" - в три тома, написаното за подвизите на Баба Тонка, Ангел Кънчев, Ангел Хаджиоглу и за други именити възрожденци. Много хора са разлиствали страниците на богато съдържателните му пиеси: "Ний умряхме - да живей народа!", "Велчовата завера", "Княз Иван Кулин", "Звезда караджейка" и др. През 2000 г. бе отпечатана книгата на Вихрен Чернокожев и Росица Чернокожева с негови епиграми.
Светозар Димитров - Змей Горянин, е роден през 1905 г. в Русе. По време на драматичните събития през 1943 г. е бил цензор по печата. Народният съд през 1945 г. го осъжда на една година затвор и забранява отпечатването на книгите му. Изпратен е на заточение в Ржана планина. Няколко месеца прекарва в манастира "Седемте престола". Остава завещание да го погребат в тази планина. Отива си от този свят през 1958 г.

 
Със съпругата Соня Димитрова,                             Паметна плоча на Змей Горянин в двора на
Змеицата, 1930 г.                                                        манастира "Седемте престола"