Някаква си болница...

Хора, чухте ли? В сушавия за новини август "изскочи" новина - хората от един малък град протестираха. Не за нови пътища или срещу повишените цени на тока и парното. А за запазване на болницата си. И забележете: болница, открита през юли 1880 г. по инициатива на майката на ген. Скобелев - Олга Скобелева! Колко войни, въстания и революции е преживяла болницата, за да бъде смачкана в началото на XXI в. от нехайството на управляващото мнозинство! Както някой каза, в града, в който е роден Апостола, вече няма да се раждат деца, в чието кръщелно да пише "роден в Карлово".
Някаква си там болница, която обслужва 55-60 или 70 хил. души, а те разчитат за здравето и живота си на медиците точно в тази болница. И не е ли странно, че общинарите от управляващото мнозинство през т.г. избират за управител човек, срещу когото точно преди година, и точно човек от това мнозинство, изважда на бял свят документи, доказващи безпомощността му да управлява 130-годишната болница? На кого ли му пука? Днес докладната на председателя на ОбС в Карлово отпреди година е добре забравена...
Политическото лицемерие стига и по-далеч - дори кметът си позволява да негодува срещу държавната политика. Та нали преди 27 години точно неговата партия не искаше държавата да се меси в местните дела? Странно, че всички, които ревяха срещу държавата, днес, за да запазят постовете си, търсят държавата, за да им ги закрепи.  
Та, насред отпускарския август една общинска болница протестира. Но българинът обръгна на болничните протести. Дори на протестите за загиващи областни болници, изкуствено докарани до фалит. Едва ли има вестникарска страница, която да побере затритите през последните 9 години малки, но крайно необходими на гражданите болници. Да, може да са малки, може да са губещи именно поради мащабите си, така ли управляващите не измислиха начин да опазят здравната мрежа в страната? Защото правилото е ясно - има болница и училище - има населено място, има бизнес. Но по-лесно е да предложиш на хората постна пица и да се оправят, както намерят за добре, отколкото да се напънеш и да измислиш как да им е добре. По-лесно е да режеш болници, да режеш лекарства и терапии, клинични пътеки, лекарски щатове... По-лесно е да се пишат кухи здравни карти, от които нищо не произлиза и да се оставят на самотек лечебните заведения - така, самички да си умрат. Има ли някой куража да промени системата в полза на гражданите и за сметка на това да се откаже от по-нататъшна политическа кариера? Не! Не и сред сега управляващите! Тяхното верую е да се пестят пари в кратък план, а политическата далновидност им е чужда. За нея е необходим реквизит, непознат на хора, чието мислене се ограничава до постната пица и изграждането на магистрали еднодневки.  
Но понякога безнадеждността дава повече сили и... надежда за борба. Може пък малките болници да се окажат по-жилави и жизнеспособни, отколкото някой си мисли и да оцелеят единствено, за да спасяват живота на хората. За голямата медицина ще се погрижат другите болници, но за да стигне до тях човек, трябва поне да е жив.