Най-великият труд на Жан-Жак Русо с ново издание

"Нито един гражданин да не бъде толкова богат, че да може да купи друг гражданин, и никой да не е толкова беден, че да бъде принуден да се продава" - тази фраза, достойна за велик политик, се е родила в съзнанието на философ - великия Жан-Жак Русо. Най-новото издание на труда, смятан за основополагащ в изучаването на властта и държавата, вече е в книжарниците. Томът е част от философската поредица на издателство "Лист", започната преди година с опуса на Томас Хобс "Левиатан".
Преводът на "За обществения договор" е на Донка Меламед и е правен още през 1970 г., когато излиза за първи път у нас, а преподавателят по философия в колежа "Гарно" и Университета "Лавал" в Квебек Емил Григоров пише следговор специално за сегашното издание. Корицата на книгата е дело на Милена Вълнарова.
Според философа всяка държава освен суверен трябва да има и правителство. Разпределението трябва да се направи от момента, в който суверенът не може да се справи с определени въпроси. По тази причина правителството трябва да бъде разделено от суверена.
Големината на управляваната територия често определя естеството на правителството. Ако правителството е силно като народа и силата е неограничена, колкото по-голяма е територията, толкова повече сила се изисква от правителството за подчинение на масите. Според него монархическото правителство е способно да овладее най-много сила над народа, защото съсредоточава по-малко сила в себе си (за разлика от демокрацията).
Русо разглежда три форми на управление в зависимост от броя на членовете, които го съставляват: демокрация, аристокрация и монархия. Всяка форма може да бъде най-добра при определени обстоятелства и най-лоша - при други, обобщава мислителят. Все пак демокрацията подхожда за малките държави, аристокрацията - за средните, а монархията - за големите. Заключението на Русо е: "Ако съществуваше народ от богове, той би се управлявал демократично. Толкова съвършено управление не е за хора."
Първите импулси да изучава принципите на властта Жан-Жак Русо получава някъде през 1743 г. По онова време той е на 31 години и изкарва хляба си като секретар на френския посланик във Венеция граф Дьо Монтегю. Градът-държава, наричан тогава Ла Серенисима (Святата република), се къпе в слава и мнозина сочат управлението му за пример. Русо обаче забелязва недъзи в политическата система и установява, че те са сред причините за нравствената разруха на венецианците. В крайна сметка всичко опира до политиката и нравственият облик на един народ се изгражда от неговите политически институции, смята великият философ.