Да познаеш Русия

Преди няколко дни пътувах в автобуса. До мен стояха момче и момиче, които нещо оживено си говореха. По-точно говореше момчето, а момичето го гледаше с ококорени очи. Вниманието ми обаче беше привлечено от ветровката, с която беше облечено момчето. На нея имаше изобразено логото на световното по футбол в Москва и надпис "volunteer" (доброволец). Позаслушах се в разговора. Оказва се, че момчето е било доброволец по време на световното първенство и сега разказваше на момичето впечатленията си. С възхищение описваше красотата на Москва, приветливата обстановка, дружелюбните хора, перфектната организация на самия турнир. Не можах да дослушам докрай, защото двамата слязоха след 3-4 спирки, но едно изречение се заби в главата ми. Момчето посъветва момичето: "Не вярвай на медиите у нас, те лъжат. Пишат срещу Русия, а истината е съвсем друга. Това е една прекрасна страна с прекрасни хора."
Много чужденци познаха за себе си Русия по време на световното. В коментари по социалните мрежи и интервюта по телевизии те признаваха, че след облъчването със западна пропаганда са очаквали да видят там сивота, празни магазини, студени хора и пълни с опасности улици. Но са открили красиви и модерни градове, безукорно чисти улици, изобилие от стоки, много настроение и добри, щедри и отзивчиви хора. Откъде да знаят, че на това, последното, му казват широка руска, славянска душа.
Повечето от нашите медии също бяха доста сдържани, а някои журналисти търсеха повод да изплюят жлъч за най-малкото нещо.
Това обаче не бива да ни учудва, все пак трябва да се влезе в тон с антируската риторика, наложена от САЩ и Европейския съюз, които продължават и икономическите санкции. На тях силна Русия не им влиза в сметките, те я искат слаба, уморена, притисната до стената, раздирана от проблеми, престъпност и разочарования.
Най-доброто световно първенство, обяви президентът на ФИФА Джани Инфантино. Той може да си позволи да говори така, без някой след това да му иска сметка.
Родните русофоби казват, че световното било показно, че реалността в Русия била друга.
Само че аз бях там преди година. И видях същата Русия, която е видяло момчето от автобуса и многобройните футболни фенове, моите познати, върнали се от екскурзия преди дни.
Русия отвъд пропагандата. Русия отвъд санкциите. В които и ние послушно играем байганьовската си роля.
Но сме все така бедни и нещастни, въпреки розовата "стъкмистика".
И на фона на всичко това: къде остана нашата българска славянска душа?