ПАРДОН
Швейцария ли?
/ брой: 174
Димитър Бежански
Жена ми много обича да гледа кулинарни предавания по телевизията. Види ли кулинарно предаване, моментално се лепва за екрана и гледа. Гледа и записва рецепти. Един ден й казвам:
- Стига си събирала тия рецепти, вземи сготви нещо по тях! За кво ти е това кулинарно богатство в тефтера, след като ядем само бъркани яйца с извара! Използвай богатството!
- Добре! - казва тя. - Тъкмо записах една страхотна рецепта! “Див петел с ориз по лионски”! Много е вкусно! Довечера се прибери по-раничко!
Прибрах се. Сядам на масата и чакам. Жена ми сервира. Аз опитвам. Тя ме гледа въпросително.
- Това ли е - викам - дивият лионски петел?!
- Донякъде…
- Как така “донякъде”? Нали имаш рецепта?
- Имам рецепта! - казва тя. - Обаче суровината малко не съвпада… Нали разбираш… Петелът не е див, а питомен. И не е петел, а кокошка. И не е кокошка, а пиле. И не е пиле, а бройлер. И не е бройлер, а бройлерски шийки… Иначе рецептата е спазена точка по точка! Ето, мога да ти покажа тефтера…
Както и да е… Изядох половин чиния бройлерски шийки и си сипах една гроздова. На втората се замислих и го ударих на аналогии.
При нас все така става мааму стара! Едно време шведите правеха социализъм и ние правехме социализъм. Обаче колкото шийките от бройлер имат вкус на див петел по лионски, толкова и нашият социализъм приличаше на шведския. После се хванахме да правим капитализъм. Щяхме да ставаме Швейцария на Балканите. И пак - цъ! Рецептата - спазена, но суровината - друга. Швейцарците имат банки и ние - банки. Обаче техните банки - банки, нашите банки - пирамиди! Швейцарците имат полиция и ние имаме полиция. Обаче пред швейцарския полицай бандитите треперят, пред нашия бандит полицаите треперят. И не на последно място швейцарците отглеждат говеда и ние отглеждаме говеда. Обаче техните говеда - на пасището. И швейцарците ги доят. Нашите говеда - в парламента. И ни доят!
Пак се замислих за нас и за швейцарците… Бе, кви швейцарци, бе! Те даже не са в Европейския съюз! Я-а-а, да си гледат работата!