Нагоре и надолу

Сава Кръстанов

За две години като безработен, от минен инжинер Караманев се превърна в поредния квартален философ. Знае се, българите всички разбираме от футбол и политика. Караманев обаче напоследък пренебрегва футбола. Повечето от свободното си време използва за анализи на обществените явления. Говори пред всеки, но най-често пред съседа Сайдеров, който е готов да го слуша с часове, стига на масата да има бутилка. Ето и днес двамата стоят на сянка в кварталото капанче. Караманев е необичайно мълчалив и изглежда доста тъжен.
- Какво става днес с тебе? - обажда се Сайдеров. 
- Знаеш ли какво установих напоследък? - казва след кратка пауза Караманев.
Сайдеров отпива бавно един голям гълток и го поглежда очаквателно.
- Диалектиката твърди, че движението на обществото е постъпателно и винаги нагоре. Моите анализи обаче показват друго.
Сайдеров не е изненадан и очаква спокойно поредното научно откритие.
- В епохата на глобализация движението е "нагоре - надолу".
- Значи така! - усмихва се Сайдеров и вдига пълната чаша. - Първо нагоре и след това надолу, в гърлото.
Караманев не обръща внимание на шегата и продължава:
- Нагоре, надолу! От сутрин до късна вечер слушам по радиото, гледам по телевизията и чета по вестниците едно и също. "Доларът тръгна надолу, а еврото нагоре. Златото тръгна нагоре, цената на петрола се срина надолу. Цените на захарта и олиото дръпнаха рязко нагоре, а обслужването на кредите достигна дъното. Безработицата продължава нагоре, а заплатите надолу. Рейтингът на управляващите върви надолу, а на опозицията се качва нагоре. И така всеки ден!
Сайдеров го гледа учудено:
- За това ли днес не си в настроение?
Караманев близва едва-едва от ракията и въздъхва дълбоко като гмуркач, преди да се впусне в дълбините:
- Обаче при мен този закон действа само надолу. Сутринта получих призовка от съда. "Топлофикация" ме съди за неплатени големи сметки и ще ми вземат апартамента. Безработен съм от две години. Жена ми ме нарече най-големия неудачник на Прехода и ме изостави. Нямам здравни осигуровки и не мога да си оперирам коремната херния...
Караманев е толкова отчаян, че необичайно за него надига доста често чашата. И ето, два часа по-късно Сайдеров го влачи нагоре, по стълбите, към дома му, на четвъртия етаж, и пъшка укорително:
- Евала, приятелче!. Добре ме подреди с тая твоя диалектика! Има при тебе, макар и трудно, и движение нагоре!
И тук, най-неочаквано Караманев, уж пиян, уж отчаян, отваря очи и вдига назидателно пръст към тавана:
- Сайдеров, Сайдеров, говориш съвсем като Бойко Борисов! Работите отиват от зле на по-зле, а ти ми внушаваш, че покоряваме върховете!