Освободени от свобода

Свободата на медиите се е превърнала в своеобразна дъвка, която в България предъвкваме по хиляди пъти, докато накрая забравим какъв точно е бил първоначалният й вкус. Журналисти, телевизионни водещи, репортери и редактори еждневно и ежечасно повтарят до откат думички, включващи независимост, разнообразие, свобода...
И понеже сме много свободни и много независими само за седмица на два пъти ни посочиха с пръст, че нещо не е както трябва. На интернет страницата на посолството на република Германия изведнъж се появи текст, в който посланик Матиас Хьопфнер публично обвинява български вестник, че е цензурирал негово интервю. Съвпадение на обстоятелствата, може би, но сред отпадналите пасажи има и редове, засягащи именно свободата на медиите в България. Самият Хьопфнер още преди около месец коментира, че "ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят". Иронично, но явно той е казал нещо, което не се е харесало някъде и заради "редакционната политика" посланикът беше лишен от правото да скастри публично българския медиен пейзаж.
Серията мъмрене продължи и вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по телекомуникациите Нели Крус. Тя дори реши да се обърне към премиера Борисов и не съвсем незабележимо му намекна, че очаква да види какви мерки ще предприеме България за подобряването на качеството на медийната среда и за плурализма в нея...
Свобода, свобода, свобода... повтарят журналистите, докато накрая сами не си повярват, а точно когато се поуспокоят страстите, някой "външен" идва и разравя пепелта.
Медиите не са свободни, не това е и  функцията им! Журналистите по презумция са подчинени, само дето са забравили, че ако робуват, то трябва да е на истината, на хората и колкото и утопично да звучи - на общия интерес. Медията не бива да е поредният деформиран израстък на политиците, нито да е маша в ръцете на едрите бизнесмени. Тя трябва да е готова да извади както хубавото, което някой някъде прави, така и нелицеприятното, болезненото и горчивото, без значение дали някой редактор, шеф или собственик на медия ще е недоволен от разкритията.
Свободата е  състояние на духа. Тя е истината, дори да е болезнена. Свобода на медиите в България ще има, когато осъзнаем, че има проблем и когато решим, че сме готови да се борим с него. Когато никой журналист не се страхува да се захване с невралгична тема, която може да обезкърви властта. Когато никой репортер не се притеснява дали редакторът или издателят няма да го изпрати в Бюрото по труда заради разследване. Когато единственият страх е дали е разкрита цялата истина. Докато това не се случи, медиите ще вегетират, освободени от своята свобода.