Универсалното ренде на ГЕРБ

В началото на промените се удивлявахме на повечето от новоизпечените демократи как ги хваща боята. Някои от тях довчера обитаваха върховете на предишния строй, други, все още в крехка възраст, се къпеха в привилегии като издънки на властелините, но ето, "в утрото на нова ера" се отрекоха не само от идеите, но и от собствената си кръв, и замятаха камъни назад, за да си постилат сито битие напред. Преобладаващата част от обществото дотолкова се беше отвратила от подобни пируети, че трябваше да минат цели осем години, докато силите, имащи себе си за демократични, вземат най-сетне абсолютно мнозинство в парламента. Което сигурно щеше да стане още по-късно, а може би и никога, ако управлението на социалистите не се беше сринало така жестоко в края на 1996 г.
 За разлика от първата вълна демократи други мераклии реагираха като албански реотани, според популярния израз. Трябваше да мине едва ли не половината преход, за да схванат, че шансовете им са в пребоядисването. И колкото по-късно го сториха, толкова по-гръмко го декларираха. Когато например се деполитизираше МВР, Бойко Борисов бе сред малцината, които не си хвърлиха книжките за членство в БКП. Не само си я запази, но и стана бодигард на Тодор Живков. Едва след години се сети, че единият му дядо е пострадал при комунизма. За другия предпочете да мълчи, защото, меко казано, не е бил сред страдащите. Острите думи към комунизма и комунистите се превърнаха в своеобразен модус вивенди за Борисов. Нещо повече  - станаха не просто начин на живот, а средство за преуспяване. А с влизането във властта - и за оправдание.
 Впрочем това е характерно за всички пребоядисали се, независимо кога са го сторили. Те говорят за комунистите като за "тях", а не за "нас". Сменят си цвета и вече не само не носят отговорност, но и сочат с пръст, назидават, а по-самовлюбените и дават себе си за пример. "Добре дошъл да е Бербатов - каза през седмицата премиерът. - Да си проведе битката, да си я спечели. Аз, като не ми харесваха комунистите, ги бих на всички избори и им взех всичките играчки." Борисов каканиже с такава лекота, сякаш никога не е имал нищо общо с онези, на които е "взел  играчките". И с бащите им, че и с дядовците им. С идеите и идеалите им. Със специализираните учебни заведения, в които допускаха само най-верните на властта им. За такива хора хуленето на комунизма е като универсалното ренде Вьорнер - оправдава всички неуспехи. И насочва недоволството не там, където всъщност са причините.
Макар и да не е вървял по пътя на Борисов, с риторика като неговата прикрива неумението си и вицепремиерът Дянков. Според него България била най-бедна в Европейския съюз не за друго, а тъй като 60 години се управлявала от комунисти. И даде излинелия от употреба пример с по-високия среден доход в Гърция, с която сме били на едно ниво в края на Втората световна война, а сега тя ни изпреварва. Да търсиш сравнение със страна, фалирала отвсякъде, и то въпреки че ЕС я носи десетилетия на гърба си, е не просто безпомощност. Това е заличаване на собствената отговорност за днешния хал на широки слоеве у нас, димна завеса за собствената политика в интерес на богатата прослойка у нас. Неслучайно само в последните три месеца в родината са се пръкнали 27 нови милионери. На фона на 1,6 милиона българи, живеещи под прага на бедността, на 43 на сто, притиснати от материални лишения.
Финансови философи като Дянков обичат да повтарят, че трябва да харчим само толкова, колкото произвеждаме. Само че неговата политика е точно в обратната посока. За трите си години управление правителството на ГЕРБ е събрало 78 милиарда лева приходи, а е похарчило 83 милиарда. За разлика от предишното, което събра 70 милиарда, а похарчи 65 от тях. Вместо да отговори защо му се губят 5 милиарда лева, Дянков упреква опозицията от "бивши и настоящи комунисти", че е "нереформирана", "стара" и "морално овехтяла". Минало било времето на схващането, че държавата прави икономическия растеж, това е работа на частния сектор. Може би на стотиците частни фирми, които Дянков удари още в първата си министерска година, като отказа да им плати за изпълнените обществени поръчки. Обсебен от желанието си да влезем в чакалнята на еврото, той отприщи лавината на междуфирмената задлъжнялост. По-късно се отказа от тази фикс идея, но поразиите са налице и дълго още ще тежат на страната ни.
 ГЕРБ така изпили България, че ще трябва да минат години, докато превъзмогнем нанесените рани. Универсалното ренде на управниците - антикомунизмът, колкото и архаично да звучи в новия век, сигурно ще изстърже част от отговорността им. Няма как обаче да се скрие, че сме на европейското дъно по доходи и на европейския връх по неравенство. Това е достатъчно основание за такава смяна във властта, която да обърне политиката в интерес не на шепа миропомазани, а на широки слоеве от населението.
   Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info