Протестно засушаване

Правителството се закрепи над 100 дни, протестите срещу него се мъчат повече от 90. Има нещо сбъркано в представите на някои за демокрация - нерелевантно е да искаш да сваляш от власт някой, който още не я е усетил. Като изключим назначението на шеф на ДАНС, кабинетът "Орешарски" още не беше стъпил накриво, когато множеството скочи срещу него. Повод за недоволство се появи, но дори еврокомисарката от ЕНП Вивиан Рединг призна, че правителството слуша народа, щом е махнало Делян Пеевски от поста.
"Минувачи" във фейсбук смятат, че София е размирна, гневна, засипана от барикади на алтернативни и експресивни млади хора, които искат кабинетът на Орешарски да падне. Виртуални воайори са убедени, че на почти всяко кръстовище в столицата има протестиращи, които униформени и политици се правят, че не виждат. Интернет активисти бълват всяка минута гневни статуси срещу "платените комунисти", "олигархията" и т.н.
Но всъщност има протестно засушаване. Улиците в София са спокойни, като изключим дните, в които десетина, максимум стотина скучаещи протестъри блокират центъра за забавление. Ако пуснете новините днес, ще си мислите, че гледате тези от вчера или от миналата неделя: стотина излязоха на поредния протест пред парламента и скандираха "Оставка" - Асен Генов, някой друг активен фейсбукър, две-три актьорчета и групичка "реформатори".
Груби думи, обидни епитети, призиви за блокади и стачки - с това ни обогати новата вълна от "събуденото гражданско общество". Протестите не родиха нищо градивно. Научиха децата на гняв и инат, вместо на диалог и упоритост. Показаха, че може да станеш известен и с креативното прозрение да се разходиш гол пред държавна институция.
Какви ли не хрумки родиха новите мислители на политическия инженеринг в опита да яхнат протестната вълна - художествени постановки, артистични заигравки и пр. Така и не пожелаха истински диалог - какво очакват да се случи, ако кабинетът падне, как да се решат проблемите, които ни тормозят като общество.
Безименните лица на протеста не предложиха нищо в замяна, но поискаха всичко - демокрация по собствените им разбирания, сриване на авторитети и институции, оплюване на чуждото право на глас. Вложиха сили в крещене и артистизъм. Но загубиха първоначалния заряд. На едни им писна да ги водят като кукли на конци. Други поискаха да дадат шанс на Орешарски. Протестите оредяха, а въображението на организаторите се изчерпа. И пак подхванаха старата тема с назначението на Пеевски. Май им е скучно и се чудят как да привлекат нови агиткаджии, защото лятото свърши. Есен е, а протестърите окапват.