ПРОбив засега няма

Юрий Гаврилов, Брюксел

Изглежда, че неотстъпчивостта на западните генерали във връзка със системата за противоракетна отбрана в Европа все повече поставя диалога между Русия и НАТО в безизходица. Ситуацията напомня работата на двама свързочници, които уж работят на една честота, но колкото и единият да вика другия, в отговор получава: "Не ви чувам".
Поредният опит за разбирателство направи наскоро в Брюксел ръководителят на военното ни ведомство. След над двегодишно прекъсване в щабквартирата на Северноатлантическия алианс се състоя заседание на Съвета Русия-НАТО, на което Сергей Шойгу за пръв път преговаряше в качеството на министър на отбраната на Русия. Дневният ред бе традиционен за подобни срещи - обсъждаха се, в това число, проблемите на международната сигурност, европейската ПРО, положението в Сирия и Афганистан.
Не е тайна, че политическият барометър на НАТО показва "ясно" или "облачно" в зависимост от настроенията във Вашингтон. Затова в списъка на двустранните срещи на Шойгу преговорите с американския му колега Чък Хейгъл бяха веднага след протоколната среща с генералния секретар на Алианса Расмусен. "Двустранките", както и заседанието на Съвета Русия-НАТО, не транслираха за журналисти, но представителите на медиите бързо разбраха: пробив в най-важния въпрос - ПРО в Европа - така и не е станал. Трудно би могло да се очаква друго нещо. Още в навечерието на преговорите с Шойгу генералният секретар на Алианса открито заяви, че подходът на НАТО по въпроса не търпи промяна. Нещо повече, по думите на Расмусен към 2018 г. системата на ПРО "напълно ще защитава населението на Европа и страните на НАТО". Явно, както и преди, в Брюксел не смятат руснаците за европейци. Оттук и ролята, която отреждат на страната ни в Алианса при изграждането на противоракетната отбрана на континента. В натовския вариант разположението на силите е следното: Русия и Алиансът създават два самостоятелни центъра с ПРО, които си разменят информация, подготвят съвместни учения и анализират външните заплахи.
За секторално изграждане на общ противоракетен щит, предложен от Русия, в Алианса предпочитат да не си спомнят. Колкото до основното искане на Москва - да се дадат юридически гаранции за ненасоченост на американската ПРО срещу държавата ни - на Запад продължават да го игнорират. Ето защо след края на заседанието на Съвета Русия-НАТО Сергей Шойгу бе принуден да констатира:
- Съвместна работа в тази сфера не се получава. Програмите на ПРО в Европа се развиват, а нашите загрижености не се взимат под внимание.
В същото време руският министър на отбраната потвърди, че Русия все още е отворена за взаимноизгодно сътрудничество в сферата на противоракетната отбрана, която да може да укрепи сигурността на всяка държава.
- Преди обаче да започнем общи противоракетни проекти, на нас са ни необходими твърди и сигурни юридически гаранции, че американската система за ПРО няма да бъде използвана срещу руските ядрени сили - заяви Шойгу.
За съжаление ПРО не е единственият проблем в отношенията ни с Алианса. Москва, в частност, е разтревожена от опитите на НАТО да възроди стария Договор за обикновените въоръжени сили в Европа. Тоест желанието на западните генерали да ограничат количеството на нашата бойна техника в голяма част от страната ни и да контролират преместването й дори в границите на суверенната държава. И в същото време да запазят в Европа т.нар. сиви зони, където увеличаването и разполагането на военни арсенали може да става без контрол от страна на Русия. Това преди всичко се отнася за страните от Прибалтика, станали членки на НАТО след разпадането на СССР. Такъв вариант за нас, разбира се, е неприемлив.
Другият стар проблем е придвижването на инфраструктурата на Алианса близо до руските граници и политиката на НАТО за разширяването на членството. Вярно е, че приемането на нови членки в блока засега е спряно, в Москва обаче добре разбират, че това е станало не заради желанието на Алианса да се съобрази с нашите интереси, а поради икономически и политически причини вътре в организацията.
С други думи - проблеми във взаимоотношенията на Русия с НАТО има предостатъчно. Това обаче съвсем не означава, че диалогът трябва да спре. Както се казва, и най-лошият мир е по-добър от добрия скандал, а каквито и да е военни контакти са по-добри от напълно липсващи. Още повече, че Москва и Брюксел има какво да запишат като "плюс". Това са и съвместната борба с международния тероризъм, в това число - с морското пиратство, и взаимодействието при спасяване на бедстващи кораби, и съвместните тренировки за неутрализиране на опити за отвличане на самолети.
Има още много области за използване на общите усилия. Например през следващата година Русия възнамерява да подпомогне реализирането на общия с НАТО проект за безопасно и екологично чисто унищожаване на стари боеприпаси в Калининградска област. А освен това - да развива сътрудничеството при осигуряването на безопасността в транспорта.