Европейски опции...

Нищо лошо няма в европейските възможности или опции, както биха ги нарекли днешните европейски парламентаристи... Кандидат от най-новите европейски листи на една голяма коалиция откровено споделил, че не му е детската мечта да стане и евродепутат, след всичко, което е постигнал благодарение на една голяма българска партия, независимо че никога не е предполагал, че може да бъде в нейните редици.
Не му е детската мечта да работи в Брюксел и Страсбург, но защо например детето му да не се образова именно там някъде?... На същия му е все едно от името на чия партия - вляво или вдясно, ще отиде в Европейския парламент. Важното е да отиде. И, както споделят вече "злите езици", въпросният кандидат вече си организира и преференциалния вот с кръгчетата, за да е още по-сигурен резултатът на 25 май... Гражданската квота е голяма работа. Гражданско общество може и още да нямаме, но гражданската квота жъне успех след успех - и в общинските съвети, и в парламентарните органи, а сега и в европейските структури. Доказателства - бол.
Какво пък толкоз! Нищо ново под слънцето по нашите географски ширини... А и синчето ще завърши европейско училище. Утре ще дойде и ще продължи кариерата на баща си, на майка си. Тук половете нямат претенции. Такива евродепутати имаме и досега. Пак повтарям, няма да се уморя да повтарям, че това е положителното в случая. Още един качествено образован българин! В легитимно европейско учебно заведение. А защо, драги господине, госпожо, пък и другари, като десетилетия вече се занимавате с балканска и европейска политика, не постигнахте подобни опции да има и в българското образование, та и то да стане престижно и предпочитано, европейско и търсено! Ако не повече, поне на равнището до 1989 година, когато чуждестранните студенти ги имаше в нашите учебни заведения, а равнището на завършилите български абсолвенти, аспиранти, дипломанти се уважаваше по света. Само пресметнете колко българи заминаха в чужбина и добре се справят в науката, бизнеса, в живота, благодарение и на полученото знание в българските учебни заведения. Съобщават, че вече са много повече от милион... А колко нашенци търсят като пациенти и здравната помощ в чужбина? Защо, уважаеми български политици, минали и оставащи дълго през българския и европейския парламенти, не оставихте добър почерк от работата си?
Питам, но не знам дали ще дойде отговор отнякъде.