Доверието

Поредният скандал избухна - този път с фонда "Земеделие". Министърът се бори с шефа му, шефът - срещу министъра. А зад кулисите на тая драма прозира май противоборство на ДПС срещу БСП за власт над богатия фонд.
Но за друго ми е думата. Хайде да си спомним има ли случай ДПС да не е защитило кадрите си, да не стои всячески зад тях? Пък и ГЕРБ също - за кого не се погрижиха, кого не защитиха, кого не пробутаха по министерства и служби? А БСП дали по същия начин защитава кадрите си? Колко читави леви депутати от разни парламенти останаха без работа след мандата си и се скитат без време безработни? Колко народ бе изпоуволнен от държавните институции по време на сините и на гербаджийските чистки само заради политическите си убеждения? БСП защити ли ги или ги остави да се оправят сами? Колко дейци на БСП оставиха у хората прекрасни спомени за себе си, бориха се за тях и за България, не за лична изгода - уважаваха ги хиляди, а сега никой не ги знае къде са. Цени ли БСП тези, които са й били верни и са работили наистина за нея и за идеалите й? Или по-мили са й онези, които са служили при други господари или са я ругали, а после са се прехвърлили към нея. Пък сетне нека се чуди защо нейни хора си намират друго политическо лоно.
Може би днес лявата партия трябва да помисли сериозно и за това - как се отнася към своите кадри, уважава ли ги, спира ли игрите им на "цървули и парцали", помага ли на висши или редови партийни дейци при политическите бедствия, които се стоварват върху тях след загуба на избори. Защото от отношението на една партия към хората й зависи и доверието към нея - вътре в редиците й и вън в обществото.