Сега скоро ще стане Някога

"Винаги казвам, че моят живот е семейството, и това е истината" - така започва вълнуващата мемоарна творба "Някога пак", подписана от филмовата легенда Даян Кийтън. Книгата излиза на български език в библиотека "Амаркорд" на издателство "Колибри" в превод на Теменуга Трифонова. Чете се като дневник на обикновена жена, която ненадейно е станала кинозвезда. "Тя сякаш не вярва особено на това, което й се е случило, но то е факт", отбелязва "Лос Анжелис таймс". Обявена за една от най-добрите книги на 2012 г., "Някога пак" е нещо повече от автобиография на забележителна жена с неподправен чар. Това е топло, забавно и съкровено четиво, пресъздаващо атмосферата в средно американско семейство с типични американски мечти.
"Ето какво научих. Сега скоро ще стане Някога. Някога не може никога да стане Сега. Не можем да запазим миналото, нито да разгадаем загадката на любовта. Но според мен си струва да се опита", насърчава ни актрисата.
Родена на 5 януари 1946 г., Даян Кийтън е филмова звезда, режисьорка и продуцентка. Носителка е на наградата на филмовата академия на САЩ за най-добра актриса за ролята си във филма "Ани Хол" на режисьора Уди Алън.
Да, тя е живяла с Уди Алън, Уорън Бийти и Ал Пачино. Да, тя е звездата на "Кръстникът" и "Ани Хол". Но тази книга съдържа нещо много повече от подробности за живота с тези знаменитости. "Някога пак" е майсторски написана, проницателна и истински покъртителна книга за семейството и приятелството. Но преди всичко това е ода за отношенията майка-дъщеря, в която Даян Кийтън говори със съкровена любов за своята майка - Дороти Хол (починала през 2008 г.), чиито дневници са вплетени в текста.
"Майка пазеше всичко. Свидетелството ми за раждане, рецепта на Ранди за лекарство против кашлица, първите очила на Робин със заострени и вдигнати краища. Грозни. Черно-бели снимки от Хелоуин с вълнообразен бордюр и размери 8 на 10 сантиметра. Дори като вещица. Ранди като пират. Робин като принцеса. И аз, най-голямата, циганска царица. Ученическите бележници, билетите от "Дисниленд" и писмата, които Мама пишеше в края на всяка година, за да каже на своите четири деца какви са. Тези писма са били началото на света от думи на Дороти - една постоянно разширяваща се вселена. Думите са се превърнали в нейния джипиес за ориентиране в емоционалния терен. Дотолкова, че докато Мама завърши своето изследване, е написала милиони от най-малките единици на речта, които може да се използват самостоятелно: думите. "Някога пак" ми даде не само възможност да размишлявам над загубата, ами и идеалните условия, за да преосмисля любовта. Задълбочих се в оцелелите 85 дневника на Майка и 14 писма на Татко, започващи с "Мила Даян"...
Тук, в настоящето, след като посветих толкова много време да отговарям на Майка от онова някога - след като написах десетки страници с хиляди думи, набрани от моя "Епъл макбук про" - има само едно нещо, което знам със сигурност; нещо, казано от моя приятел Дий Джей Уолди. "Не можеш да съживиш миналото, Даян. Можеш да го разбереш по-добре, можеш да го почувстваш по-добре, но не можеш да го съживиш."
Той беше прав. Не бих могла да накарам любовта да се върне, дори за едно посещение. Но знам едно нещо. Ето това. Аз съм спасена от една дума, която никога няма да разбера, но винаги ще чувствам. Аз съм спасена от любовта."