Между правия ъгъл и кипенето

Водата замръзва при нула градуса, при сто кипи, а при четири е с най-голяма плътност, казваше учителят по физика. А при деветдесет прави прав ъгъл, допълваше го един от зевзеците в класа. И всички бурно се засмивахме.
Ако трябва с тези понятия да определим сегашното състояние на нашето общество, ще се наложи да признаем, че то е между правия ъгъл и кипването. Само че никак не ни е до смях. Защото всички тежки проблеми, дори и онези, чиято острота бяхме позабравили, са се изправили като зенитни дула и настояват да бъдат решени. И тъй като решения не се очертават, точката на кипване става все по-близо.
Пари няма, ни се казва от най-високите позиции в държавата. Затова в идните години няма да има и развитие, а само кърпене на положението. Но пари няма и да има, досещаме се ние. И то тъкмо заради действията на онези, които казват, че няма. И които възродиха виждането, че парите са нещо, което трябва да се получи наготово и да се харчи по време на мандата. Вместо да създаде условия за икономически растеж и увеличаване на паричната маса, властта предпочита да посегне към фискалния резерв и да ни зароби с нови заеми.
Шокираща е лекотата, с която се гласува за нови кредити. Сега - четири и половина милиарда лева, след няколко месеца - още два пъти по толкова, с което задълженията ни ще набъбнат с 13 милиарда! Но това е почти колкото целият натрупан преди четвърт век дълг, който се сочеше сред най-сериозните основания за смяната на системата! С усилията на няколко правителства той бе сведен до приемливи размери, което е един от малкото плюсове на прехода. Сега отново влизаме в дългова спирала и сигурно ще бъдат нужни други 25 години, за да се освободим от нейния капан. И що за кърпене на положението ще настане с тези колосални нови кредити и с познатото ни от последните няколко години безмилостно изхарчване на фискалния резерв? Съдрано, а не зашито ще бъде положението, отсега се вижда!
Да му мислят идните поколения, егоистично махат с ръка някои. Само че какво ли ще измислят, след като толкова жестоко сме свили периметъра за действията им? Клекнали сме на еврофондовете не само в преносния смисъл, но и буквално. Сякаш извън тях не можем да търсим финанси за така нужните ни инвестиции. Пък и ако си направим точна сметка за първия програмен период, тя надали ще бъде кой знае колко положителна. Най-напред, защото голяма част от онова, което се планираше да ни бъде предоставено през седемгодишния срок, не успяхме да усвоим. А пък немалко от сумите, за които все пак се преборихме, трябваше после по различни причини да върнем.
В първия четвърт век от реставрацията на капитализма държавата направи така, че в следващите 25 години България да няма от какво да изкарва необходимите си свежи пари. Земеделието и промишлеността не просто са на колене, но и онова, което след толкова мъки се възстанови като продукция, няма къде да се продава изгодно. Нужни сме на ЕС не толкова като производител, колкото като пазар. А и отдавна не сме конкурентоспособни. Безкрайно безотговорно проиграхме всички шансове да бъдем енергиен център. Нови тръби за газ и петрол няма да минат през територията ни, а руският мирен атом ще произвежда електричество в Турция, откъдето ще го купуваме поне на двойно по-високи цени. И руския газ ще си доставяме по заобиколен маршрут, но пък с турска надценка. Остана ни един туризъм, но след затоплянето на отношенията между нашите поробители и освободителите ни и той ще почне да куца.
При тези нерадостни перспективи на отговорните фактори им е нужна много по-голяма сдържаност от тази, която демонстрират. Не стига, че важни в едно или друго отношение хора биват пребивани с винкели, прегазвани по време на джогинг, убивани уж в спор за паркиране или пък изчезват "като портмоне в трамвай", по израза на бивш вътрешен министър, но и зачестяват действия, от които настръхват цели етноси. Не може министър да обявява ромите за скотове и да им обещава третиране като скотове. Циганска престъпност не само има, но и тя е жесток елемент на всекидневието ни, който обаче не може да бъде преодолян с подвеждане на всички под общ знаменател. Нужни са адекватни мерки на държавата, която не преди четвърт век, а сега наистина е лоша, щом не може да се справи. На цели територии нея дори я няма, след като се настоява сигурността на лекарите в гетата да бъде гарантирана от ромските босове. А за да бъде картината още по-тягостна, отново на въоръжение са взети и новините на турски.
Новите политици трябва да си дадат сметка, че изцепките им могат да провокират единственото, от което в прехода успяхме да се опазим - етнически конфликт във въоръжен вариант. На целия зор само това ни липсва! Ако не се опомним, ще ни се наложи да се убедим, че обществото, за разлика от водата, може да заври и когато навън градусите са под нулата.
   Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info