Символи и ритуали на ловците

В 115-годишната история на Съюза на ловците и риболовците в България ловът не е само спорт, а традиция и ритуали. Ловците знаят, че именно на тях се пада отговорният избор - да продължат  традициите на своите бащи и деди и да запазят дивеча за следващите поколения.
Сякаш да докажат дори на себе си, че ритуалите са живи, те превръщат всяка своя среща в ловен празник. Събранията на дружините и дружествата винаги завършват с другарски обяд или вечеря, на които задължително се припомнят най-емоционалните излети, най-добрите попадения не само през сезона, пропуските и несполуките на колегите.
    Символите и ритуалите на ловно-рибарския съюз винаги са съпътствали дейността на дружествата и дружините. Иска ми се да припомня само някои от тях, записани в старите устави на организацията. В тях може да се прочете, че "носенето на униформа, символиката и ритуалите осмислят и придават тържественост на лова и другите мероприятия на съюза, укрепват дисциплината и другарството, възпитават у членовете качества на истински ловци и риболовци - проникнати от висок ловен морал, защитници на родната природа и нейната дивечова фауна".
    В същия устав е записано, че знамената на организацията и на дружествата с размери 1,30/0,90 м са ушити от зелена коприна и са обградени със сърмени ресни. Знамената се съхраняват в съответните дружества и се носят на тържествени мероприятия.
Част от символите на ловците са ловната тръба или ловният рог, които и днес се използват на някои места за даване на сигнал за началото или края на излета.
    При отстрел на едър дивеч ловецът, който е улучил, получава клонче от подходящо иглолистно или широколистно дърво в зависимост от мястото на излета. Върхът на клончето трябва да завършва с три разклонения и се откъсва от най-близкото дърво, до което е паднал дивечът. Клончето се поднася от отговорника на излета с подходящо слово.
Всеки ловец добре знае, че има писани и неписани правила, които е длъжен да спазва заради сигурността и спокойствието на своите колеги и другари.

Ръководството на дружество "Сокол" Стара загора през 1924 г.