Трябва ли да летим на Марс?

Валерий Вижутович

В руската научно-техническа общност се дискутира за ролята и мястото на родната космонавтика, за по-нататъшните й перспективи. Общото мнение е следното: нацията не може да се откаже от космическите изследвания, не може да не претендира за позициите на лидер в световната космонавтика.
Какво представлява днес руският космически отрасъл? В каква насока трябва да се развива той? Какви пробиви могат и трябва да се осъществят през следващите две-три десетилетия? Обсъждаме темата с вицепрезидента на Обединената ракетно-космическа корпорация, генералния конструктор на пилотирани програми (2007-2014 г.) Виталий Лопота.

Необходима е стратегия за усвояване на космоса

- Има ли Русия стратегия за усвояване на космоса?
- Ние имаме закон "За космическата дейност". Съществува и друг документ, приет през 2013 г. - "Основи на държавната политика на Руската федерация в сферата на космическата дейност за периода до 2030 г. и по-нататъшна перспектива". Но стратегия в тези документи не е записана.
- А в какво според вас трябва да се състои тя?
- Основни стратегически цели на руската космонавтика, смятам, трябва да бъдат националната сигурност, технологичната независимост и благополучието на хората. А основните принципи, от които трябва да се ръководим при осъществяването на космическата дейност, според мен са следните: защита на суверенните права, възможности и свобода на действие в космоса; противодействие на реализирането на космическа дейност, враждебна на националните ни интереси; взаимноизгодно сътрудничество с други държави в рамките на усвояването и използването на космическото пространство; подкрепа на мирната насоченост на космическата дейност на други държави; спазване на международно-правните механизми за урегулиране на претенциите на държави върху суверенитета над области на космическото пространство, планети и други небесни тела от Слънчевата система; създаване на пилотирани ракетно-космически комплекси.
- Можете ли също така ясно да формулирате основните задачи на родната космонавтика?
- Ще се опитам. Струва ми се, че една от тези задачи е постоянният безпрепятствен достъп до космоса. За да се реши тази задача, трябва да се създават сигурни, евтини и ефикасни транспортни средства.
Друга важна задача е безопасността от космоса и в космоса. За решаването й трябва да се осигури навигацията, връзките, мониторингът на Земята и космическото пространство.
В задачите на руската космонавтика също така влиза: изпреварващо развитие на пробивните технологии, позволяващи да придобием приоритет в космическата дейност; генерация и натрупване на знания за Вселената; възпитаване на инженерния и интелектуалния потенциал на нацията; осигуряване на престижа на държавата; разширяване на възможностите на околоземната орбитална пилотирана космическа инфраструктура (станция) за извършване на научни изследвания, техническа и технологична отработка на ракетно-космическите технологии; продължителни полети извън пределите на ниските околоземни орбити, до астероиди; кацане на повърхността на Луната, а също така подготовка за усвояване на Луната в интерес на развитието на човечеството в дългосрочна перспектива; създаване на междупланетен експедиционен комплекс и реализиране на пилотиран полет до Марс с кацане на повърхността на планетата, и т.н.
- Сред стратегическите цели на руската космонавтика сложихте и благополучието на хората. Обяснете каква е връзката тук.
- Тя е същата като връзката между метеорологичната прогноза и дрехите, които предпочитате да облечете, знаейки, че днес ще е студено и дъждовно или обратното, горещо и слънчево. Или, да кажем, в автомобила си имате навигатор, вие давате адрес и този навигатор ви закарва там, където трябва да бъдете, ориентирайки се по спътниковите маяци, намиращи се в космоса. Въпросите за космическата навигация бяха разработени преди 30 години. Както виждате, космонавтиката е област, която има глобален характер.

Идеите нямат националност

- Осигурен ли е достатъчно руският космически отрасъл с бюджетно финансиране?
- Според мен да. И самата структура на отрасъла е изградена логично. Има Федерална космическа агенция - федерален орган на изпълнителната власт, отговарящ за осъществяването на космическата дейност в научни и стопански цели. И има Обединена ракетно-космическа корпорация. Тези две структури се допълват и действат съгласувано.
- Силно ли се промени предназначението на космонавтиката през последния половин век?
- Разбира се. Космонавтиката ни даде генерация фундаментални знания. Ние започнахме повече да разбираме, не декларираме утопични идеи. Човечеството днес има онази енергетика, с която ние по-далеч от Марс през близките десетилетия не можем да отидем. Луната например засега е недостъпна за нас. За да достигне повърхността на Луната с екипаж от трима души, е необходима ракета с товароподемност не по-малко от 130-150 тона. За съжаление такива носители днес няма. А онези, които ги има, не позволяват да се направи това. Ние днес създаваме ракети с товароподемност 20 тона на долната орбита, скоро ще достигнем 25 тона, но за да отидем на Луната, са необходими маси на околоземна орбита от 75 тона. А за да се приземим и да отлетим обратно е необходимо най-малко да се удвои тази товароподемност.
- Това чисто техническа задача ли е?
- По-скоро научно-техническа. Защото космонавтиката днес е генерация от нови знания, по-детайлни и дълбоки.

Да се предотврати кометно-астероидната заплаха

- В какво състояние е днес руската космическа наука?
- Знанията за космоса са достатъчно дълбоки. Те ни позволяват уверено да действаме в Слънчевата система. Но по-далеч от Марс, както вече казах, засега не можем да отидем.
Много сериозен проблем е кометно-астероидната заплаха. Помните случая миналата година край Челябинск, когато небесно тяло с обем близо 20 метра със скорост 30 км в секунда влезе в земната атмосфера и се взриви на голяма височина (този взрив надвиши 8 пъти силата на атомната бомба, взривена в Хирошима). Кометно-астероидната опасност постоянно заплашва земната цивилизация и човечеството винаги трябва да е готово да я отрази. Необходим е постоянен мониторинг на движението на най-опасните комети и астероиди, за да може да се установи вероятността от сблъсък с планетата ни.
Освен това в бъдеще космонавтиката може да осигури и решаването на такива важни задачи като ликвидиране на енергийния дефицит чрез създаването на космически електростанции, подобряване на екологията на Земята и средата за сметка на изнасянето на най-вредните производства извън пределите на атмосферата.

Трябва да сме готови да отразим нечии агресивни намерения

- Космическите достижения от съветската епоха днес имат ли някакво приложение?
- Да, те се използват активно. Имаме най-доброто в света двигателостроене и сигурни космически апарати. Целият свят днес използва руската космическа пилотирана техника. Трябва обаче да направим следващата стъпка, защото в САЩ, Европа и Япония вече няколко компании създават пилотирани кораби. След 5-10 години на този пазар ще имаме голяма конкуренция.
- Нова Русия не разполага с възможностите, които имаше съветската империя. Може би си струва да понамалим амбициите си, да се примирим с това, че вече не сме космическа държава?
- Ние не можем да се откажем от космическата наука, която захранва най-модерните технологии, не можем да прекратим изследванията на извънземното пространство. Желанието да се опознава Вселената само по себе си, извън всякакви други причини, кара човечеството да се занимава с космоса. Да вземем предвид и въпросите за националната сигурност. Днес например разгръщането на американската противоракетна система може напълно да лиши страната ни от оръжие за сдържане. Имаме предвид руския ядрен потенциал със средствата за доставка. Ние трябва да сме готови за евентуално сдържане на агресивни намерения, от когото и да идват те.

Преодоляване на земното притегляне

- От гледна точка на приоритетите в изследването на космоса полетът до Марс задача номер едно ли е?
- Това е максималната задача, която ние можем да решим днес. Това е кораб, който може да се ускори и да отлети с втора космическа скорост, преодолявайки земното притегляне.
Ако говорим за приоритети при полети до относително близки до Земята небесни тела в Слънчевата система, то Марс е за предпочитане. Въпреки че и Луната заслужава внимание като изпитателен полигон за усвояване на далечния космос.
- Колко скоро според вас може да се състои полет до Марс?
- Ще са необходими 10-15 години, за да решим задачите.

Виталий Лопота е вицепрезидент на Обединената ракетно-космическа корпорация, член-кореспондент на РАН, доктор на техническите науки, професор. Роден е през 1950 г. в Грозни. Завършил е Ленинградския политехнически институт. Заслужен деец на науката на Руската федерация