Държавата се отдръпна от отговорността си за здравеопазването

Д-р Красимира Каракашева е хирург от 15 години. Родена е в Сливен. Завършила е Медицинския институт в Пловдив. Последователно работи като хирург в болницата в Тополовград, МБАЛ в Бургас и МБАЛ "Черноморска" Бургас. Омъжена е, съпругът й е лекар анестезиолог. Била е член на ВС на БСП, член на Съвета по здравеопазване към ВС на БСП. Секретар е в ръководството на  организацията на БСП в Бургас.

"Сегашният модел на медицински услуги прекъсна връзката между доболничната и болничната дейност"


- Д-р Каракашева, скоро ще се навършат 100 дни от създаването на второто правителство на Бойко Борисов. Сто дни не са много за промени в система като здравеопазването, но вие като лекар смятате ли, че дадените от министър Петър Москов заявки за промени биха повели здравеопазването по по-добър път?
- Моята констатация е, че нещата не са се изменили, а в някои случаи има влошаване на определени процеси. България продължава да е на първо място в Европа по смъртност, породена от заболявания на сърдечно-съдовата система. На първо място сме по инсулти. Средната смъртност вследствие на заболявания е 3 пъти по-ниска в Европа, отколкото у нас. Страната ни държи първенство по починали от рак. Всеки втори българин е с високо кръвно налягане - основен рисков фактор за инсулт и инфаркт. През последните години сериозно се задълбочават психическите заболявания. Показателите и тук не са в наша полза в сравнение с другите страни от ЕС. И през месеците на работа на това правителство тези въпроси не са поставени за решаване. Решават се възникнали текущи неща, които нямат съществена полза за решаването на основните проблеми на здравната система.
Още от началото на работата му като министър на здравеопазването у д-р Москов не се забелязва стремеж за изграждане на системен подход за преодоляване на основните проблеми, свързани със структурни несъответствия в здравеопазването като цялостен процес. Продължавам да твърдя, че системата, която наложи Иван Костов в здравеопазването, не даде добри резултати въпреки многократните промени.
 - Кои са според вас недостатъците, които от правителството на Костов до момента не са отстранени?
- Първият е оттеглянето на държавата от един от най-важните й ангажименти - да поддържа системата на здравеопазването както финансово, така и да осъществява строг контрол върху дейността й. Даде се възможност на отделни медицински кръгове да черпят финансов ресурс, без да заемат сериозно място в лечебната дейност. Все още съществува определен хаос в изграждането на частни лечебни заведения, без съобразяване с нуждите на съответния район. Освен това бюрократизирането на здравеопазването продължава въпреки констатациите на голяма част от медицинските кадри.
Наложеният сегашен модел на медицинските услуги прекъсна връзката между доболничната и болничната дейност. На спешната помощ се делегираха дейности, които тя от претовареност не може да извършва, и това разстройва целия процес на системата като цяло.
Непрекъснато се говори за недостига при финансирането и за административните прийоми за решаване на проблемите, но конкретни положителни резултати няма. Не се търсят мненията на медицинските кадри по места. Определени групи от центъра изграждат управленски решения на основата на собствените си потребности, без да се съобразяват с реалната обстановка в различните райони на страната. Проблемите, свързани със специализацията и повишаването на квалификацията на медицинските кадри и конкретно на лекарите, не се решават или по-точно се решават с методите на 30-те години. Не се създава обстановка да се реализират редица медицински специалности, от които явно се нуждаят здравните заведения. И това е в резултат на преследването на користни цели на определени среди от по-високо ниво, които диктуват развитието на медицината.
- Проблемът с малките болници продължава да съществува, по време на предишния кабинет "Борисов" бяха закрити 17. Смятате ли, че болниците в големите градове - държавни и частни, биха могли да осигурят адекватен достъп на пациентите?
- Работата на малките болници е разстроена и продължава да бъде такава. Там кадрите не са сигурни за своя статус. В обществото се налагат различни предложения на знайни и незнайни "фаворити" в медицината - колко болници трябва да останат и колко да се закриват. Всичко това създава несигурност и влошава работата на здравните заведения, особено в по-отдалечените райони на страната.
В същото време и това правителство продължава да игнорира проблемите на държавните болници. Голяма част от тях са в плачевно състояние - не само финансово, но и кадрово, технологично и организационно. Постоянните смени на ръководствата, продиктувани от партийни съображения, разстройват тяхната работа, демобилизират колективите и нанасят сериозни щети върху качеството на лечебната дейност. Не се налага като държавна политика създаването на групови практики и личните лекари са оставени да провеждат лечение с допотопни методи в 21-ви век. И, разбира се, от всички тези недомислици страдат пациентите.
- В началото на мандата сякаш се заговори за това болниците да не са търговски дружества, но се замълча...
- Всички са убедени, че болниците не бива да са търговски дружества, но въпреки това никой не се заема, включително и БСП, да промени съответната нормативна уредба.
- Осъществима ли е според вас идеята на д-р Москов спешните екипи да ходят в ромските махали с полиция, макар че с времето идеята сякаш избледня и в същото време силно се политизира?
- Този въпрос не възниква сега, но той не може да се решава на етническа основа. Това е социален проблем и неговото решаване може да се осъществява с формите на социалната политика. Ако д-р Москов беше зрял политик, нямаше да подходи по този начин. На тази основа възникват трудности от прилагането на системата, утвърдена от правителството на СДС, която коментирах вече. Необходимо е да се вникне по-задълбочено в организацията на спешната помощ. Става дума за състава на екипите, за повишаване на квалификацията им, за апаратурното оборудване и качеството на средствата за комуникация, тоест въпросите наистина са много. И с обиди едва ли може да се разрешат проблеми, напластени от дълъг период.
 Сещам се и за още нещо. Авторитетът на медицинските кадри в последните години е подронен от псевдополитици, които от користни политически цели обвиниха неоснователно цялото медицинско съсловие и това рефлектира в обществото. Трябва да се знае, че медицината е хуманна дейност и тя се прилага от медици, положили Хипократова клетва.
- В проекта на министъра идеята е да бъде променено ПМС 9 от 2006 г. така, че здравноосигурени лица да получават медицинска помощ и срещу заплащане. Според вас, това  легализиране на доплащането за медицински услуги ли е, или просто опит за осъществяване на някаква дейност в политиката?
- Това са опити написаното в Конституцията да се заобиколи с наредби на Министерството на здравеопазването. Става дума, меко казано, не само за недемократичен подход, това в определена степен е цинично. Хората в нашата страна имат сигурна защита в утвърдения основен закон и всички висши държавни чиновници трябва да се съобразяват с това. В Закона за здравето то е ясно и то отговаря на потребностите сега. Друг е въпросът, че дълги години статутът на здравеопазването беше различен. Той рязко се промени и обществото още не може да възприеме новите му изисквания.
- Къде, според вас, е мястото на левицата като опозиция в решаването на тези проблеми?
- Според мен, БСП трябва отговорно да постави тези проблеми в Народното събрание, те да се решат със съответния законов акт. Време е ръководството на партията да заеме категорична позиция по всичките наболели проблеми, свързани със здравеопазването. Време е да се потърси отговорност и на тези ръководители на лечебни заведения, които реализират огромни финансови задължения. Основният стълб на здравеопазването са държавните лечебни заведения, но въпреки това здравната каса всячески толерира частните болници. Що за политика е това? И тук БСП трябва да се намеси, за да утвърди факта, че тя е наистина лява партия и защитава интересите на голямата част от хората, обеднели от циничния капиталистически модел на обществен живот.
 Смятам, че е време от БСП да бъде утвърдено категорично мнението за спасяването и развитието на здравната система у нас и да се осъществи модел в здравеопазването, който ще бъде в полза на тези, чиито интереси защитаваме, а не в полза на интересите на определени кръгове. Сегашното състояние на постоянни промени и неопределеност не носят добри резултати. Необходимо е да се обърнем към хората. Да ги попитаме те какво мислят, какво още е необходимо да се направи. Тяхното мнение е важно, защото те са реални потребители на медицинските услуги.