ЧУЖДИТЕ МЕДИИ ЗА РУСИЯ
/ брой: 40
Златото е по-сигурно
„Die Welt“, Германия
Този, който иска да разбере как действат руснаците по време на криза, трябва само да види данните относно закупуването на злато: запасите са му се увеличили с още 19 тона и достигнаха 1206 тона. Това са 13% от държавния златно-валутен резерв на Русия, който се оценява на 378 милиарда долара. Москва се стреми да бъде независима от Запада. За разлика от долара, златото няма държавна принадлежност.
Модернизацията продължава
„Русская служба RFI“, Франция
Независимо от икономическите трудности, свързани със санкциите, падането на курса на рублата и на цените на петрола, руското правителство продължава да прилага програмата по модернизация на руската армия. За модернизацията са предвидени 300 милиарда долара; програмата трябва да завърши в 2020 година. През тази година на въоръжение в армията ще постъпят 50 нови междуконтинентални ракети – за това съобщи генерал Герасимов по време на съвещание, проведено в Москва.
Пътищата ни с американците се разделят
„The Boston Globe“, САЩ
Руснаците заявиха на американците, че занапред отказват помощта на САЩ за защита на техните запаси от оръжеен уран и плутоний от кражба и продажба на черния пазар. С това заявление фактически бе сложен край на сътрудничеството между бившите противници в студената война по едно от най-успешните направления. Освен това руснаците заявиха на американците, че, считано от 1 януари, се преустановява съвместната работа в 18 граждански обекта, където се съхраняват материали за ядрено оръжие.
Да си спомним за альоша
„Gazeta Wyborcza“, Полша
Поляците нямат особени причини да изпитват нежни чувства към тези, които заедно с освобождението от хитлеристката окупация им донесоха и комунистическата неволя. Но това не означава, че ние трябва да забравим за съдбата на „Альоша“, „обикновения младеж, незнайния войн, който пренесе на раменете си бремето на войната“. Това би било страшна несправедливост. За хората на завладените от Хитлер територии съветските танкове са били символ на освобождението.
Геометрията на малевич
„Венхуейбао“, Хонконг
Любопитното е, че дори след като започва да се интересува от квадрати, Малевич не се успокоява. След две години той започва да рисува триъгълници, овали и спирални обекти – неща, които не са толкова равни, колкото квадратите. Ученият Джон Милнер е на мнение, че това увеличава сценичността на картините и дава на художника пространство. Няколко години след това Малевич не се докосвал до геометрични фигури и отново върнал темите за хората и пейзажите.