Пенсия? Никогиш!

Шумът в пенсионната система се усилва все повече с всяко нейно обсъждане. С последното искане на големите робовладелци, пардон, работодатели, той стигна до кресчендо. Бизнесът е единен - възрастта за пенсия да расте с 6 месеца на година до достигане на 65 г. за мъжете и жените. Иска се с по толкова да расте и стажът за излизане в пенсия, докато стане 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Въпреки споровете си по темата кой е по-по-най - разбирай кой е по-представителен и голям, работодателските организации у нас действат солидарно на мускетарския принцип един за всички - всички за един. Особено когато бранят интересите си.
Меко казано раздразнени от идеите за повишение на осигурителните вноски, с нокти и зъби те предлагат консенсусно пакет от екзотични идеи с аргумента, че по този начин финансовото здраве на общественото осигуряване ще цъфти и няма да се налага никой да бърка по-надълбоко в джоба им.
В писмо до вицепремиера Калфин те лаконично маркират шест основни проблема, без да дадат възможност за задълбочен прочит "между редовете". Добре звучащи лозунги като запазване на тристълбовия модел на пенсионноосигурителната система, "почистването" й докрай от несвойствени плащания с характер на социално подпомагане, радикална промяна на системата за отпускане на пенсиите за инвалидност. Малко по-конкретно изглеждат формулировките за отмяна на втора категория труд и особено за нарастване с по шест месеца годишно на възрастта за пенсиониране. Е, те това, последното, няма начин хората да не го разберат. Особено тези хиляди, които протестираха под лилавите знамена на КНСБ с искането възрастта за пенсия да се замрази. Тези, които не успяха да преглътнат дори "нежното" предложение на Калфин въпросната възраст да се вдига плавно с по два месеца на година.
Циркът на олигархията. Лошото е, че вместо пари за билета плащате с част от живота си, скъпи мои българи, написа някой. Повечето коментари за идеята на бизнеса опират до споменаването на майката. Толкова стръмна стъпка не си беше позволил дори Симеон Дянков. Но нашите работодатели, чиято работа е да създават условия за безопасен и ефективен труд, та да се вдигне и продължителността на живота на българина, правят всичко възможно да му вземат здравето. И вместо защита на работните ръце правят всичко да убият златната кокошка, която им снася яйца. Искат да им се работи по възможност по-дълго и по-евтино, даже ако може съвсем без пари. А работникът няма откъде да намери защита в държава, която всеки разграбва както може. Затова нека да се увеличи и работният ден - всички на пангара без прекъсване, докато не изкарат 16 милиарда!
Иначе фирмите плашат със съкращения, ако се увеличат осигуровките, ако мръдне макар и с малко минималната работна заплата. Затова не е чудно, че в момента системата гарантира мизерни пенсии на следващите поколения, а при всички участници (работодатели, синдикати и политически партии) липсва единодушие. Докъде ли ще стигне шумът в системата до крайния срок на обсъждане? Знае се само кого ще увреди... С две думи: Пенсия ли? Никогиш!