Добро кино се прави с искреност

ИВАН БЪРНЕВ е завършил НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство за драматичен театър, в класа на проф. Стефан Данаилов. Дебютира в Младежкия театър "Н. Бинев".  Следват роли в театъра - "Вечеря за тъпаци", за която печели наградата "Аскеер" за изгряваща звезда през 2002 г., и "Полет над кукувиче гнездо" на Александър Морфов, за която е отличен с "Аскеер" и "Икар" през 2011 г. за ролята на Били Бибит в драматизацията по едноименния роман на Кен Киси. Бърнев се снима в съвременни български филми, сред които "Стъпки в пясъка", "Кецове", "Зад кадър", "Лейди Зи". През 2006 г. е номиниран за най-добра главна роля на фестивала "Берлинале" за образа му на младия Ян Дите във филма на Иржи Менцел "Обслужвах английския крал".  
Най-новият филм, в който Иван Бърнев участва, е нашумелият "Урок" (България-Гърция) на режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Той взе голямата награда на "София филм фест" - "София - град на киното". Продукцията получи приз и за най-добър български игрален филм и отличията на ФИПРЕССИ и на публиката. Зрителите ще могат да го гледат на 15 май по киносалоните в цялата страна.
 

"Урок" имаше летящ старт"
"Чарли Чаплин е актьорът на всички времена"

- "Урок" се радва на популярност и признание на редица световни фестивали и е един от малкото, които имат показ в търговската киномрежа на американския екран. Как си обяснявате този успех?
- Честно да ви призная, и аз съм доста изненадан от успеха му. И то не заради това, че филмът не го заслужава, а просто не очаквах, че е успял с такава лекота да бръкне в проблемите на съвременния човек. А и плюс това не го бях гледал преди, а директно на прожекцията на фестивала в Сан Себастиян, и заедно с другите испански зрители бях поразен от силата на филма. Така че той имаше летящ старт. Оттам, след като спечели наградата за дебют, тръгна полетът му от фестивал на фестивал и съответно достигна и до американския екран, където пазарът е огромен, тоест има зрители за всичко.
- Филмът е провокиран от вестникарското заглавие: "Учителка обра банка"... Не е ли страшна българската действителност, че да я документираме и показваме навън? Как чужденците приемат тази история?
- Да, ужасна е действителността ни, но нали това е задачата на изкуството, на истинските творци - да предизвикват хората към размисъл, дори и по някой път да слагат пръст в раната. Когато те заболи за някого, вече не си така безразличен към него. А и впечатленията ми от няколкото фестивала в различни страни, на които беше филмът, са, че това не е само наш регионален проблем. В световен мащаб Човекът е поставен като в менгеме от финансовите институции и е принуден да оцелява физически и духовно. И когато например това става с нашите учители, спомнете си тези мигове, когато уплашени пристъпваме прага на училище и тези хора с усмивка ни подават ръка, за да ни открият света с любов и търпение, хората, които посвещават себе си, за да ни направят Човеци... Представете си, точно тези хора да бъдат мачкани с малки заплати, с липсата на респект и уважение от страна на деца и родители - мисля, че това е жестоко.
- Играете главната роля заедно с Маргита Гошева, която е ваша съпруга. За първи път ли си партнирате на снимачната площадка? Какви са предимствата и недостатъците да споделяте една и съща професия?
- Да, всъщност Маргита е сърцето на филма, или по-просто казано, филмът е тя. Без да искам да подценявам ролята на режисьорите, те са усетили, че тя носи в себе си усета, чувствителността, разбирането за тази жена и много леко, без да й пречат, като че ли на пръсти са я следили докъде ще ги заведе, а това мисля, че пък е белег на големия режисьор. Да замесиш от глина човечето и да оставиш актьорът да го оживи със своя Дух. Това мисля, че е нашата сила, на актьорите. А относно партньорството - с Маргита си партнираме не за първи път, на сцената най-вече, но и на снимачната площадка и в живота, както знаете, но това партньорство, ще ме извините, си го пазим само за нас!
- Какво е мнението ви за новото българско кино, което се снима през последните няколко години? Преодоля ли кризата?
- Смятам, че новото българско кино преминава през същата криза, както и българският зрител. Тоест, колкото повече българският зрител преодолява комплекса: "ей, какво кино имахме навремето, що сега го няма", толкова и филмите, които се появяват, ще бъдат достойно оценявани от българския зрител. Едното не може без другото. Артистът, в това число и режисьорът, актьорът, сценаристът, операторът имат нужда от самочувствие, че това, което правят, има стойност и смисъл, както и зрители, които ще развълнуват.
- Липсата на пари ли е основната причина, поради която не се прави достатъчно кино у нас?
- Уви, доскоро се самозалъгвах, че само и единствено липсата на пари възпрепятства правенето на кино. Филмът "Урок" по безапелационен начин дойде, за да ни докаже тезата, че не в парите e проблемът. Знаете вече, че той е правен почти без пари. И тук излиза друга причина и тя е липсата на идеи и по-скоро вярата, че тези идеи ще имат смисъл, че могат да достигнат до някого, да променят някого, да го придвижат нанякъде... И тогава се хващаш и правиш този филм повече с приятели и съмишленици, отколкото с пари. Ето в това Пепи и Криси (Петър Вълчанов и Кристина Грозева) са наистина силни, те умеят като деца да увлекат хората около себе си и да ги накарат да се включат в тяхната игра. Който с каквото може, защото като ги виждаш колко са отдадени, сърце не ти дава да не се включиш... Която игра накрая излиза смешно-тъжна, бих казал направо трагична. А в това, че кино се прави с пари, никой не се съмнява - това е задължително, просто самото филмопроизводство е скъпо нещо! Като ги има парите, това ще е задължително условие повече творци да придвижат своите идеи до зрителите, а не те да бъдат погребани още в зародиш.
- Как е уреден този въпрос в другите европейски страни? Имате ли наблюдения? Там по-голяма ли е държавната субсидия за кино?
- В различните страни е по различен начин и не искам да се задълбавам в технически подробности, но Голямото общо е, че тези страни осъзнават ролята на културата като приоритет и не жалят пари, за да я има, да я развиват и да захранват подрастващите с нея - с музика, литература, театър, кино и др. Защото знаят, че това е в основата на една нация да я има, а не - с реалити телевизия, чалга и турски и латино сериали. Защото съгласете се, че един млад българин, посветен в ценностите на своята култура, по друг начин пътува по света, с друго самочувствие общува, като знае, че той също е представител на Европа, и то на интересна и доста непозната част от нея. Това е начинът да измием клишето, което автоматично се налага след думата българин: "крадец, бандит, бедняк..."
- Според вас каква е рецептата за добро българско кино?
- Ех, защо винаги искаме рецепта, правило, начин, метод, стратегия, система, идеология... Виждате ли как нещата загрубяват. Не, киното и театърът ги разглеждам само и единствено като предмет на изкуството. И да ви призная, ми е писнало от всякакви рецепти и схеми и някакви измислени хора, които да ми размахват пръст как да вкараме повече зрители в театъра и в кинозалата, ами вкарвайте ги. Те така, както сте ги вкарали, и ще си излязат, ако нямат истинска необходимост от изкуство. Извинявайте, това не е моята пътека... Кино и театър се правят със сърце и много енергия, а и с истина. Може да е твоята истина, но поне не ме лъжи, защото това веднага се вижда и как да кажа... направо е обидно. Добро кино се прави... искрено.
- Кой е любимият ви актьор? А филм?
- Актьорът на всички времена за мен е Чарли Чаплин. Любими филми много - всички на Чаплин. Българските - от "Войната на таралежите" през "Да обичаш на инат", "Лачените обувки на незнайния воин", "Авантаж", "Мера според мера" до сегашния на Георги Дюлгеров "Буферна зона".