Индустриалният пейзаж като чиста абстракция

Изложба, проследяваща историята на индустриалния пейзаж в българската живопис през XX век, може да се разгледа в сградата на НХГ на пл. "Александър I" 1, сега част от Националния музеен комплекс - София. Куратор е Кирил Василев.
Индустриалният пейзаж се появява в края на второто десетилетие на ХХ век и е знак както за настъпващата по онова време модернизация на икономиката и обществото, така и за възникването на нови естетически нагласи сред художниците. Едни от първите автори, които застъпват темата, са Никола Танев и Сирак Скитник. Художникът, който през 30-те и 40-те г. превръща индустриалния пейзаж в акцент на своето творчество, е Васил Бараков. Той рисува "Край София", "Изгорялата фабрика" и "Сонди в Къмпина", които носят върхови постижения на българската живопис. Негови наследници стават Мария Столарова и Петър Дочев.
Никола Танев е заинтригуван от контраста между светлинните отражения на фабричния дим, локомотивната пара и тъмните корпуси на сградите и машините. За Сирак Скитник индустриалният пейзаж е възможност за изграждане на композиция от обобщени геометрични форми. "Мадан" на Борис Данков и "Кремиковци" на Здравко Александров са "образци" на "социалистическия реализъм" в областта на индустриалната тематика. Мария Столарова дебютира през 60-те г., като за нея индустриалният пейзаж не е единствено "пропуск" към официалния художествен живот в страната, а избрана тема, в която тя вижда нови възможности.
Други художници, посветили се на индустриалния пейзаж, са Евгени Бугаев, Иван Антонов, Борис Ненов, Любен Гайдаров. В техните творби има и "формалистични" търсения, но най-характерното е усещането за пустота и безизходност. Промишленият пейзаж е един от основните мостове към чистата абстракция. Това илюстрира творчеството на Петър Дочев. През 70-те и 80-те г. той създава редица индустриални сюжети, посочват от НМК - София.