Роман за Втората световна война взе "Пулицър"

Романът на Антъни Доер "Светлината, която не виждаме" взе наградата "Пулицър" за художествена литература. Книгата, издадена в България от  "Сиела" в превод от английски на Пламен Кирилов, е бестселър на "Ню Йорк таймс" и разказва за сляпо френско момиче и германско момче с интерес към радиотехниката, чиито истории се преплитат в окупираната от нацистите Франция. Двамата се опитват да оцелеят в ада на Втората световна война. "Светлината, която не виждаме" е сравняван с друг бестселър на същата тема - "Крадецът на книги", и беше обявен за най-добър исторически роман за 2014 г. от сайта GoodReads. Списание "Ню Йоркър" нарича романа "Размисъл за съдбата, свободната воля и начина, по който по време на война малките избори могат да имат сериозни последствия". Според "Пъблишърс уикли" "Светлината, която не виждаме" не само успява да развълнува читателите, но и да ги убеди, че "войната, въпреки отчаянието, жестокостта и мъчителните морални избори, не може да заличи радостите на света".
Действието се развива в различни етапи от Втората световна война, като романът прескача напред и назад във времето. Доер започва своята история през август 1944 г., два месеца след Десанта в Нормандия. Авторът потапя читателите в света на сляпата главна героиня Мари-Лор в момента на бомбардировката над Сен Мало, докато тя се опитва да се ориентира в разпадащия се свят с помощта на обонянието и слуха си. Само през няколко улици от нея е момчето, Вернер - вече млад германски войник, попаднал в капан сред руините на хотел. Животът на Мари-Лор и Вернер е преминал през много предизвикателства преди те да стигнат до този момент и пътеките, които ще ги срещнат, са били дълги и криволичещи. Историята на младия германски войник започва в сиропиталище, където момчето попада след смъртта на баща си. Неговият талант в работата с радиотехниката обаче му осигурява място в елитно нацистко училище. Мари-Лор пък живее в Париж, преди окупацията да прогони нея и баща й в провинцията при ексцентричния й чичо, неговите приятели и познати - членове на Съпротивата. А радиовълните свързват съдбите им дълго преди те да се срещнат...
Светлината от заглавието на романа е тема, за която Вернер чува по радиото. Младият Вернер разбира, че мозъкът има силата да създава светлина в мрака. Тази идея става все по-важна с развитието на сюжета, когато бруталността на училището заплашва да заличи пламъка в душата на момчето. Радиото и радиовълните, с които Вернер се занимава, опитвайки се да прихваща вражески сигнали, му осигуряват необичаен начин да се измъкне от калъпа на нацистката пропаганда и да види отново радостта и светлината, невидима за останалите. Мари-Лор, от своя страна лишена от досега със светлината, намира вътрешната светлина в света около себе си - чрез слуха, обонянието и въображението си, чрез книгите, които нейното семейство й чете.
Майката на Антъни Доер е учителка и именно от нея писателят наследява любовта към науката. Когато учил за еволюцията и историята на Земята, той се замислил колко кратко време всъщност има всеки от нас на този свят и колко нищожни сме в действителност. "Ние сме тук само за кратко. Не вярвам в прераждането. Сега е единственият ни шанс да помагаме на хората, да видим нови неща, да опитваме нови неща, да се влюбваме във всичко", смята Доер.