Снимки Личен архив
Син на неграмотни селяни става съветник на премиер
Днес 34-годишният политик дарява заплатата си за безплатно обучение на бедни деца
/ брой: 80
Много често се фокусираме върху обществото като цяло и какво е постигнало, възхищаваме се на напредъка, като забравяме, че то се състои от отделни индивиди, които с примера си водят до неговото преобразуване към по-добро. В историята има много такива примери, но рядко се срещат млади хора, които не се интересуват единствено от собственото си благополучие, а ги боли за несправедливостите и правят всичко по силите си, за да превърнат света в едно по-добро място.
Днес ще ви разкажем за един такъв случай. За млад мъж от Камбоджа, чиято история, ако бъде пресъздадена в книга или филм, ще получи много награди.
Тирит Чия е роден в бедно селско семейство преди 34 години. Родителите му са неграмотни земеделци, свикнали единствено да работят на нивата и да възпитават строго четирите си деца. "Може да нямаме пари, но ще станете хора с принципи", категорични са те. И при най-малкото отклоняване от правия път - бащата посяга към колана, за да накаже някого за провинението.

От малък Тирит се откроява сред връстниците си с големите си амбиции. Мечтае да напусне родното си село, да успее в живота, да помогне на братята и сестра си, да осигури спокойни старини на родителите си. Затова във всеки сгоден момент посяга към книгите и чете, старателно вниква в думите, взема пример от успешни лидери. Не му е достатъчно да посещава селското училище. Иска да знае още и още.
Баща му е категоричен - пари за университет и за квартира в столицата Пном Пен няма. Но юношата е решен да направи всичко по силите си, да успее и да проправи път и за други деца, които нямат възможности.
Живот, пълен с недоимък
Столицата се оказва крайно неприветлива. Юношата Тирит за пръв път се отделя от семейството си, има няколко монети в джоба си и... колело, с което да се придвижва. За щастие, с него заминава близък приятел и двамата веднага започват да си търсят работа. През деня са на лекции, а вечер продават улична храна на щанд или звънят от врата на врата, с надеждата някой да си купи. Бедността е толкова голяма дори в Пном Пен, че изважда най-лошите черти у хората и една вечер Тирит се оказва без колело. Но това не го отказва, напротив, всяко ново изпитание го амбицира още повече. Намира си работа като хамалин и с първата заплата си купува... ново колело. Удвоява усилията си и след занятията в университета работи на две места. Част от спестяванията изпраща вкъщи, но поставя условие на родителите си - да не разглезват по-малките му братя и сестра, а да им напомнят, че пари не се изкарват лесно и в този живот нищо не е даром.
Лъч светлина

се прокрадва, когато решава да кандидатства за място в радиостанция и внимателно подбира събеседниците си. Слуша какво говорят и се вдъхновява от повечето от тях. Един ден гост му предлага да пише в интернет сайт, който към онзи момент е все още само идея, но Тирит вижда в нея голям потенциал. Напуска работата в радиото и с най-добрия си приятел разработват новинарския сайт. Скоро завършва бакалавърска степен, макар и не като пълен отличник, но вече има диплома, а това не се случва често в Камбоджа. Постепенно нови врати започват да се отварят пред него. Решава да запише магистратура, но не го приемат в желаната специалност, защото не знае английски език, и учи друго, което му дава документ, признат от Франция. Унижението, че не владее езика на Шекспир, не му дава мира. И това е следващата му цел.
От правителствена телевизия му предлагат да стане водещ на новините, а това е поредното стъпало по амбициозния му път - приближава се все повече до премиера.
Установява се трайно в Пном Пен, но не харчи парите си, за да се глези, а продължава да води скромен начин на живот. Успява да привлече вниманието на висшестоящите политици, които започват да го изпращат на обучения в чужбина, където усъвършенства английския си и си дава сметка, че само грамотен народ може да допринесе за развитието на държавата си. Така взема най-важното решение в живота си - да вложи парите си в образованието на децата в бедните селски райони. "Много добре знам, че образованието е най-важното", споделя той пред камбоджанци на различни партийни събрания. "Затова ще дарявам заплатата си за бели дъски и маркери, за тетрадки и помагала, за да съм сигурен, че всеки може да се докосне до това богатство - да можеш да четеш и да пишеш", казва той.
Идол на младите
Днес, макар и само 34-годишен, Тирит Чия е любимец на младежите в страната. Издигнал се до пръв съветник на премиера, той води лекции в същия университет, в същата специалност, в която някога не са го приели. И дава по-голямата част от парите си за обществото - за паметници, за стипендии за надарени деца, за повече уроци при скромни условия на село и вдъхновява.
"Помнете, нищо не идва даром, а трябва да полагате много усилия. На мен нямаше кой да ми подаде ръка, но условията преди години бяха по-различни. Помнете, че с много труд и знания заедно можем да направим живота по-добър", призовава Тирит Чия.
