Полина Петкова: За мен в изкуството никога нищо не е било "на всяка цена"

ПОЛИНА ПЕТКОВА е артист с впечатляващо сценично присъствие, международни успехи и активна обществена ангажираност. Възпитаничка е на музикалната паралелка при СУ "Емилиян Станев" във Велико Търново, където неин вокален педагог е Мария Касабова, и пет години изучава китара при Николай Минев. По-късно завършва бакалавърска и магистърска степен по класическо пеене в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", където нейна преподавателка е проф. Иванка Нинова, и актьорско майсторство в Нов български университет в София. Полина е част от състава на Великотърновския театър от 2016 г., участва във всички музикални постановки, успешно се изявява и като драматична актриса. Снимала се е и в телевизионните сериали "Откраднат живот", "All Inclusive", "Братя" и "Дяволското гърло", участвала е в телевизионни формати и развлекателни предавания. Полина е шампионка по спортно катерене, носителка на 19 медала от национални и европейски състезания. Снима се и като модел, а сред най-силните й страсти са кросовите мотори и големите машини, и изобщо "всичко, което те кара да се чувстваш жив".

- Полина, последните месеци са много наситени с вълнуващи събития за Вас - за 24 май бяхте удостоена с наградата "Култура" на Община Велико Търново, снимахте се в главна роля във филма на Станимир Трифонов по книгата на Иван Станков "Вечерна сватба", за втори път влязохте в световна музикална класация, пресъздадохте нови роли на театралната сцена... Кажете най-напред как Ви зареди голямото признание от родния Ви град? Наградите по какъв начин въздействат на артиста?
- Признанието от родния ми град ме докосна по много личен начин. Наградите сами по себе си не са цел, но са знак, че трудът ти е бил забелязан и оценен. А когато това признание идва от мястото, откъдето си тръгнал, то има особена стойност. За мен това е едно от най-силните и вълнуващи признания, които съм получавала.

- Всъщност бяхте отличена в категорията "За най-успешна изява на млад творец", което увенчава Вашите успехи в световната класация Country Top 40 на престижната музикална платформа Radio Nashville. След постижението на дуетната Ви песен с Barney Esville "Whіtе house" през ноември 2024 г., през февруари 2026 г. песента "Mine Is Yours, Yours Is Mine" отново е сред най-слушаните. Всичко това изненада ли Ви по някакъв начин? 
- Да, определено много ме зарадва. Но никога не съм възприемала изкуството като състезание, в което на всяка цена трябва да си първи. За мен то не е медал или класация, а усещане, характер, талант и душа.
Разбира се, щастлива съм от всяко признание, защото то е знак, че това, което правиш, достига до хората. Но нито една награда не ме кара да мисля, че съм постигнала всичко или че имам какво да доказвам. Изкуството е нещо, което носиш в себе си всеки ден, а не цел, която отбелязваш като изпълнена.

- Завършили сте Музикалната академия и вече 10 години пресъздавате героини в класически оперети, български мюзикъли, но и в театрални постановки на сцената на МДТ "Константин Кисимов". Сигурно всяка от тях Ви обогатява и разкрива и за самата Вас нови страни от актьорския Ви талант. Но ми се иска да ми разкажете как изградихте ролята на Лиза в "Крадецът на праскови" - емблематично произведение в българската литература и кино и ярък женски образ.
- Ролята на Лиза е тежка, но не по начина, по който често се мисли - не изисква външни трансформации, а вътрешно присъствие. Трябва да бъдеш там напълно, да влезеш в една изживяна човешка болка, без да я играеш повърхностно.
Честно казано, този образ ми беше близък. В нея има сдържаност и тиха болка, натрупана с години, която постепенно я променя. Това са емоции, които не ми бяха чужди като усещане - може би защото съм по-скоро деликатен и скромен човек. Затова не ми беше трудно да я разбера. По-скоро трудното идваше след това - да излезеш от нея. Защото в такива роли не просто играеш на максимум на сцената, а оставаш в тях и след края. И понякога връщането към себе си отнема повече време, отколкото самата подготовка.

- Имате успешни участия в телевизионни сериали, а сега и главна роля в пълнометражен игрален филм, който предстои да излезе по екраните. Към сцената или към екрана усещате по-силна тръпка или Ви се иска да се изявявате в различни територии на актьорското майсторство?
- Винаги съм усещала, че живото изкуство има своята особена сила, защото е неповторимо. Емоцията се случва в момента, без дубъл, и през цялото време усещаш публиката - дали е затаила дъх, дали се смее, дали реагира с теб. В тези моменти ставате едно цяло и точно това за мен е смисълът на сцената.
Не вярвам, че актьорството е просто да научиш текст и да го изговориш. За мен е много повече - да създадеш преживяване, което се случва тук и сега.
След снимките на филма, в който участвам и който предстои да излезе, разбрах и нещо друго - че не е толкова важно къде се случва това превъплъщение. Важното е да се потопиш изцяло в историята и да я живееш истински, заедно с хората до теб.

- Интересен момент от Вашата биография е успешната Ви кариера в спортното катерене и страстта към кросовите мотори - как стана така, че спортът не успя да измести интереса Ви към музиката и сцената? И кои качества, придобити чрез спорта, освен добрата двигателна култура и физическа подготовка, Ви служат и днес в актьорската професия?
- Когато някой каже "хубав период от живота ми", веднага се сещам за катеренето. Това не е просто хубав етап, а един от най-смислените и силни периоди в живота ми.
На спорта съм дала близо десет години. Дойде момент, в който трябваше да направя труден избор - между спорта и сцената. Това беше изключително тежко решение за мен. Приключих със спорта в един от най-успешните си моменти, когато бях в националния отбор и на практика на върха. Но реалността беше такава, че и спортът, и музиката изискваха пълно присъствие и време.

Не съжалявам за този избор, но, честно казано, адреналинът и тръпката ми липсват и до днес - усещането да се състезаваш и да бъдеш на границата на възможностите си.
Още когато бях на осем години треньорът беше казал на родителите ми, че в мен има "спортна злоба". Тогава не разбирах напълно какво означава това, но по-късно осъзнах.
Спортът ме научи на дисциплина и на това, че няма един-единствен връх и крайна цел. Научи ме и никога да не се отказвам, дори когато е изключително трудно. Помня състезания, в които бях изтощена до крайност, но продължавах - и точно тогава идваха победите. Един от най-силните ми моменти беше на европейско първенство, когато, въпреки изтощението, успях да спечеля и да развея българското знаме на първо място.

- Според Вас как ни оформят заниманията с музика от най-ранна възраст, както и да попаднеш на учител като видната музикална педагожка Мария Касабова - много нейни възпитаници са сред изявените млади таланти на българската сцена.
- Вярвам, че всичко тръгва от талант и вътрешна потребност. Когато нещо не е твое, не може да бъде изградено насила - просто не работи така.
Ако нещо извира от теб, ако е естествено и истинско, това е твоят път. И когато имаш късмета да срещнеш правилните хора по него, нещата се подреждат по-лесно.
Но дори и да не срещнеш точните учители в точния момент, истинското умение и желание не могат да останат скрити. Рано или късно, ако наистина го носиш в себе си и го искаш, то намира своя път.

- Явявали ли сте се на кастинги и за каква роля бихте се "борили"?
- Да, явявала съм се на кастинг - за ролята във филма "Вечерна сватба". Минах през няколко етапа и в крайна сметка бях избрана.
Нямам точно определена "мечтана роля". По-скоро ме привличат образи, които излизат извън очакваното и стереотипното. Не ми е интересно да играя роли на "красавицата" и предвидими образи. По-интересни са ми роли, които са различни, понякога дори по-тихи, но силни по свой начин - такива, които излизат извън рамката и те карат да мислиш за тях и след това.

- Какво поражда у Вас желанието да се занимавате и с режисура, продуцентство, с различни проекти? Детският мултимедиен спектакъл "Грозното патенце" за каква аудитория е предназначен и какво развитие предвиждате за него?
- Честно казано, това не беше предварително планирано - случи се естествено. Трима души работим в екип от две години, но имам чувството, че винаги сме се познавали. Просто си паснахме по много естествен начин и много си приличаме. Заедно минахме през различни начинания, проекти и постепенно започнахме да откриваме и развиваме нови страни в себе си като творци. Така дойде и идеята да започнем да създаваме клипове, музика, текстове, сценарии - нещо като общ, жив творчески свят. 
Единият от тях е Нейко Генчев, познат още като Barney Esville - музикант, мой дуетен партньор и изключително многопластова личност. Другият е Боян Фърцов - ярка творческа натура, човек с голяма енергия, с когото заедно режисираме всички клипове до момента.
А спектакълът "Грозното патенце" е създаден така, че да достига до всякаква публика - и до деца, и до възрастни. Представлението е живо, енергично, с много хумор, музика, ефекти, интересни идеи и с поучителни моменти, които и възрастните често имат нужда да си припомнят - защото понякога забравяме простите неща и добротата, която трябва да пазим.

- Детската публика не е ли по-трудна? Кои теми смятате, че трябва да се поставят чрез изкуството в днешното време, което е доста динамично, технологично и дори опасно?
- Не мисля, че детската публика е по-трудна. Аз обожавам децата и дори бих казала, че с тях ми е по-лесно. Общувам много с тях от сцената и виждам обичта им в очите - особено в начина, по който реагират, когато им дадеш внимание и ги въвлечеш в историята.
За мен това общуване е много истинско. В края на спектакъла, когато дойдат при мен, снимаме се и ми кажат "Обичам те", това е един от най-чистите и силни моменти. Тогава си припомням - това е смисълът. Обичта. Топлата дума. Истинската човечност.
Мисля, че в изкуството днес липсват теми за доброто, уважението и чистата, истинска любов. Аз вярвам в тези неща - така съм възпитана - и имам нужда да виждам повече от тях, дори в ежедневието, в случайния жест между хората.

- Как влияят на един творец битовизмите, които никой не може да избегне напълно, или личните проблеми, взаимоотношения, несгоди? И как Вие се справяте с това?
- Без значение как се чувстваш, когато излезеш на сцена, си длъжен да свършиш работата си на сто процента. Да уважиш хората, които са дошли да те гледат, и да уважаваш колегите си.
Имало е много моменти, в които не ми е било добре, включително и когато съм играла болна, дори до границата на припадък, но публиката не е разбирала. Имало е и ситуации с пирон на сцената, който се заби в петата ми, и въпреки това съм продължила до края на спектакъла.
Смятам, че професионализмът означава точно това - да оставиш личното настрана. Аз съм много отговорен човек и тази отговорност не ми позволява да бъда егоист в работата си.

- Какви трудности трябва да преодолява един млад артист в България и как може да успее да се докаже в своето изкуство? Вие очевидно сте пример за успял млад творец. 
- Трудно е. Но за мен в изкуството никога нищо не е било "на всяка цена". Винаги съм си казвала, че ще живея и работя така, както съм възпитана - с честност. Ако съм желана някъде, ще дам всичко от себе си. Ако не съм - не бих се бутала и натискала. Вярвам, че истинското място на един артист се намира естествено, без насила да го търсиш.

- Има ли нещо, което може да Ви разколебае, демотивира, да Ви откаже от идея, която силно желаете да осъществите и сте убедена, че е важна и полезна?
- Няма сила, която да ме спре, когато съм убедена в нещо. Аз съм упорит човек и не се отказвам лесно. Може би единственото, което би ме накарало да спра, е ако има реална опасност за живота или здравето на някого. Всичко останало не би ме отказало от идея, в която вярвам.