Достоен държавник и борец за социалния прогрес

Днес почитаме делото, словото и заветите на Димитър Благоев. Той е не само основоположник на организираното социалистическо движение в България, но и достоен държавник. Роден е на 14 юни 1856 г. в село Загоричане, Костурско, където получава началното си образование. През 1871 г. заминава за Цариград, където учи обущарски занаят, а после постъпва в българско училище. След това продължава образованието си в Одрин, Габрово и Стара Загора.
През Руско-турската Освободителната война 1877-1878г. е ученик в Стара Загора и заедно със своите другари и учителя си Петко Рачов Славейков помагат на опълченците и руските воини в неравния бой със Сюлеймановите пълчища. След войната, през периода 1879-1881 година, Благоев учи в гимназията в Одеса.
През 1881 г. следва философия в университета в град Санкт Петербург. Там започва да изучава марксистка литература и основава първата социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Тя издава вестник „Рабочий“ като свой печатан орган и трибуна за социалистически идеи. В него Благоев публикува първите си статии. Групата установява контакт с привържениците на руския социалдемократ Георгий Плеханов в Женева. През 1885 г. Благоев е арестуван от царската полиция за революционната си дейност и е изгонен от Русия.

След завръщането си в България Димитър Благоев пише първите си статии във вестник „Македонски глас“ и започва да издава социалистическото списание „Съвременний показател“. През 1886 написва брошурата „Нашите апостоли“, в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на Любен Каравелов и Христо Ботев, като се „противопоставя“ на опитите за фалшификация на същността на делото им. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. В Шумен работи заедно с Янко Сакъзов. През 1890 г. се установява в старата българска столица Търново.
През лятото на 1891 година Благоев организира провеждането на връх Бузлуджа на първия конгрес на Българската социалдемократическа партия. В края на същата година публикува книгата „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ - първото марксистко съчинение в България. През 1892 г. публикува брошурата „Социализмът и задачите на българската работническа класа“.

На 1 ноември същата година в Търново под съвместната редакция на Благоев и Никола Габровски започва да излиза печатният орган на БСДП - вестник „Работник“.
На страниците му Благоев защитава нуждата от обвързване на социалистическото с работническото движение. На страниците на в. „Работник“ Благоев води полемика и с представители на народничеството в България, които твърдят, че в България не може да се създаде работническа класа.
Благоев е постоянно уволняван от правителството на Стефан Стамболов. През 1893 г. е арестуван и интерниран в Бяла Слатина. Там го заварва падането на Стамболов от власт през май 1894 г. След това той се установява в Пловдив, където става учител в мъжката гимназия.
През 1894 г. БСДП и БСДС решават да се обединят в Българската работническа социалдемократическа партия. Новата партия обаче се раздира от вътрешни идеологически борби между марксисти, водени от Димитър Благоев и реформисти, начело на които са Кръстю Раковски и Янко Сакъзов. През 1897 г. Благоев започва да издава списание „Ново време”, което редактира до смъртта си.
От 1897 г. той е председател на Пловдивското македоно-одринско дружество. В 1898 година Гоце Делчев прави опит да го убеди да застане начело на изпадналия в криза Върховен македонски комитет. Благоев е делегат на Шестия македонски конгрес от Пловдивското дружество и в речта си пред конгреса критикува характера на организацията и се обявява за създаването на Балканска федеративна република.

През 1899 г. е избран за народен представител, но изборът му е касиран. През 1902 г. отново е избран за депутат. От страниците на списание „Ново време“ и от парламентарната трибуна Димитър Благоев подлага на унищожителна критика не само буржоазните правителства, но и реформисткото течение в БРСДП.
Това допринася за окончателното разцепване на партията на две - БРСДП (тесни социалисти) и БРСДП (широки социалисти). Благоев оглавява партията на „тесните социалисти“, която остава на марксистки позиции, а Янко Сакъзов застава начело на широките социалисти.
През 1904 г. с прякото участие на Благоев се учредява Общият работнически синдикален съюз - първият неказионен профсъюз в България. ОРСС организира големи стачки срещу лошите условия на труд на миньорите в Перник през 1906 г. и на работниците в кибритената фабрика в Костенец от 1909 г.
През 1910 година той води делегацията на партията на Копенхагенския конгрес на Втория интернационал. През периода 1911-1915 г. е общински съветник в София. Под ръководството на Благоев БРСДП (т.с.) приветства Руската революция от 1905-1906 г. Той смята, че революцията ще победи първо в развитите капиталистически държави и затова в България не е целесъобразно да се готви въстание. Затова не споделя схващането на Ленин за създаването на работническо-селски съюз в името на революцията.
По време на Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.) Димитър Благоев застава на антивоенни и антиимпериалистически позиции. Публикува статии по Македонския въпрос, в които сочи, че единственият справедлив и мирен начин за разрешаването му създаването на Балканска федерация. Лансира тази идея при участието си в Първата (1909 г.) и Втората (1915) балканска социалдемократическа конференция. През 1913 г. отново е избран за народен представител.

По време на Първата световна война Благоев заклеймява изповядвания от някои европейски социалдемократически партии социалшовинизъм. Посреща с голямо въодушевление Великата октомврийска социалистическа революция в Русия и идването на болшевиките на власт. Пише редица статии в тяхна подкрепа.
Под ръководството на Благоев през 1919 г. БРСДП (т.с.) напуска разпадащия се Втори интернационал и става съоснователка на Третия комунистическия интернационал, преименувайки се в БКП (т.с.). Партията приема Програмна декларация, с която демонстрира преминаването си на ленинистки, болшевишки позиции. Самият Благоев обаче до края на живота си не приема напълно ленинизма.
След Деветоюнския преврат през 1923 г. Благоев подкрепя позицията на ЦК на БКП (т.с.) за неутралитет. След това обаче променя позицията си и подкрепя съюза с БЗНС. През 1922 г. дъщеря му Стела записва разказа на болния си баща, излязъл от печат през 1926 г. под надслов „Кратки бележки из моя живот“.
Димитър Благоев умира на 7 май 1924 година в София. Погребението му се превръща в грандиозна манифестация на социалистите срещу сговористкия режим.