Шефът на БНБ призова за по-строга фискална политика

България трябва възможно най-скоро да се върне към пътя на разумната и дисциплинирана фискална политика. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев на пресконференция в рамките на форума на високо равнище "България на прага на еврозоната". Повод за коментара на Радев бе публикувания от Министерството на финансите държавен бюджет за 2026 г.
"През годините сме си изградили репутация на фискално отговорна страна, демонстрирана чрез едно от най-ниските съотношения на дълг към БВП в Европа. От 2020 г. насам обаче постепенно губим тази дисциплинирана позиция. Трябва да обърнем тенденцията", посочи Радев.
По думите му от макроикономическа гледна точка най-добрият подход е да се упражнява по-строг контрол върху текущите разходи и да се определят правилно приоритетните публични инвестиционни проекти, които подкрепят дългосрочния икономически растеж. Ако това не бъде постигнато, страната ще бъде изправена пред алтернативи като по-високи данъци и по-висок държавен дълг - решения, които според управителя носят неблагоприятни икономически и политически последици.
"Предстоящите дискусии за бюджета за 2026 г. ще бъдат показателни дали има политически капацитет за връщане към фискална дисциплина", подчерта Радев.
Гражданите трябва да останат спокойни относно въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 година, тъй като Българската народна банка и търговските банки са готови за всички процеси, свързани с превалутирането и разпространението на евробанкноти, допълни Радев.
Той припомни, че през целия януари плащанията в страната ще могат да се извършват и в левове и в евро, а когато става дума за електронните трансакции, то те ще стават в евро.
"Нашата банкова система е силна, добре капитализирана, високоликвидна и е напълно подготвена да посрещне повишената активност в първите дни на годината и да гарантира уверен старт на българското членство в еврозоната", каза Радев.
Еврото не е просто парична единица, това е стратегически избор, който затвърждава мястото на България в сърцето на обединена и силна Европа, заяви премиерът Росен Желязков при откриването на конференцията. Шефът на МВФ Кристалина Георгиева обърна на свой ред внимание, че макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт. Задачата сега, според нея, е съчетаването на въвеждането на единната валута с разумни политика, така че доходът на глава от населението в България да достигне средното ниво за Европейския съюз през следващото десетилетие. 
Присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. е значим етап в европейската интеграция на страната, но не трябва да се възприема като крайна цел. Това беше посланието на Кристин Лагард към България, призовавайки обществото ни да не се поддава на умора от реформите. Финансовият министър 
Теменужка Петкова увери, че България е готова да се присъедини към еврозоната, а покритите от нея критерии за конвергенция ще гарантират, че страната ще участва достойно на масата, където се определя икономическото и финансово бъдеще на ЕС. Тя посочи също така, че България ще бъде надежден партньор и на свой ред призова за доверие към нея. 
Според еврокомисаря Валдис Домбровскис България се присъединява към еврозоната в сложен геополитически контекст, в който светът става все по-фрагментиран и конфликтен. Затова, по думите му, е още по-важно страната да бъде част от по-голям и стабилен геополитически блок.